Държавна сигурност е взела крути превантивни мерки преди посещението на френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г., за да не допусне изненади и изявени антикомунисти от Независимото дружество за защита правата на човека, основано и оглавявано от политическия затворник Илия Минев.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува.

Той представлява секретна информация до генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков относно: Някои организационни мерки във връзка с предстоящото официално посещение на френския президент Франсоа Митеран.

Документът е от 5 януари 1989 г. и е изведен за подпис от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.

Посещението на Митеран в НРБ е на 18 и 19 януари 1989 г. и е осъществено след посещения на френския държавен глава в Москва и Прага.

В секретната информация е подчертано, че основният момент, който може да създаде затруднения е евентуално искане от френския президент за среща с представители на българското общество, които режимът третира в документа като „лица от средите на нелоялно настроени наши граждани“.

Посочени са евентуални две граждански организации, които биха проблемни за тоталитарния комунистически режим – Клуба за подкрепа на гласността и преустройство и Независимото дружество за защита правата на човека.

Набелязана е тактика при интерес на Митеран към Клуба да се заяви, че такъв действително съществува, но тъй като не е регистриран по съответната процедура той е незаконен.

Набелязани са задачи на контролираните от режима медии да вземат интервюта с представители на Клуба, в които да говорят за гласността и преустройството, но всъщност тези интервюта да имат профилактична цел.

Предвидено е, ако от френска страна се представи списък на лица, с които френският президент желае да се срещне, „да се даде съгласие“, като единственото условие от страна на комунистическа София е тези лица да са в столицата.

Набелязани са и други профилактични мероприятия, сред които разговори с евентуално поканените интелектуалци с „отговорни другари от партийния и държавния апарат с оглед на оказване на положително влияние“.

Не е пропуснат и въпросът за евентуална среща с български граждани, жертви на „възродителния процес“, в резултат на който по това време комунистическия режим е в тотална международна изолация.

Предвидено е „да се обърне специално внимание за реализирането на срещи с наши граждани от средите на възстановилите българските си имена“.

Митеран се среща на 20 януари 1989 г. с група от 12 дисиденти и интелектуалци, повечето от които са бивши или настоящи членове на БКП, но сред тях няма нито един от правозащитното дружество на Илия Минев, който по това време е ограничен и изолиран от режима в гр. Септември, Пазарджишко.

Документът е включен с документалния сборник „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.