ДС е взела крути мерки да не допусне антикомунисти и изненади на срещата с френския президент Митеран
Това разкрива документ, включен в сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990” на Комисията по досиетата, 2013 г.
Държавна сигурност е взела крути превантивни мерки преди посещението на френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г., за да не допусне изненади и изявени антикомунисти от Независимото дружество за защита правата на човека, основано и оглавявано от политическия затворник Илия Минев.
Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува.
Той представлява секретна информация до генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков относно: Някои организационни мерки във връзка с предстоящото официално посещение на френския президент Франсоа Митеран.
Документът е от 5 януари 1989 г. и е изведен за подпис от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.
Посещението на Митеран в НРБ е на 18 и 19 януари 1989 г. и е осъществено след посещения на френския държавен глава в Москва и Прага.
В секретната информация е подчертано, че основният момент, който може да създаде затруднения е евентуално искане от френския президент за среща с представители на българското общество, които режимът третира в документа като „лица от средите на нелоялно настроени наши граждани“.
Посочени са евентуални две граждански организации, които биха проблемни за тоталитарния комунистически режим – Клуба за подкрепа на гласността и преустройство и Независимото дружество за защита правата на човека.
Набелязана е тактика при интерес на Митеран към Клуба да се заяви, че такъв действително съществува, но тъй като не е регистриран по съответната процедура той е незаконен.
Набелязани са задачи на контролираните от режима медии да вземат интервюта с представители на Клуба, в които да говорят за гласността и преустройството, но всъщност тези интервюта да имат профилактична цел.
Предвидено е, ако от френска страна се представи списък на лица, с които френският президент желае да се срещне, „да се даде съгласие“, като единственото условие от страна на комунистическа София е тези лица да са в столицата.
Набелязани са и други профилактични мероприятия, сред които разговори с евентуално поканените интелектуалци с „отговорни другари от партийния и държавния апарат с оглед на оказване на положително влияние“.
Не е пропуснат и въпросът за евентуална среща с български граждани, жертви на „възродителния процес“, в резултат на който по това време комунистическия режим е в тотална международна изолация.
Предвидено е „да се обърне специално внимание за реализирането на срещи с наши граждани от средите на възстановилите българските си имена“.
Митеран се среща на 20 януари 1989 г. с група от 12 дисиденти и интелектуалци, повечето от които са бивши или настоящи членове на БКП, но сред тях няма нито един от правозащитното дружество на Илия Минев, който по това време е ограничен и изолиран от режима в гр. Септември, Пазарджишко.
Документът е включен с документалния сборник „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.






Още от България
Адвокатът на "Левски" за заплахата на Божков: Няма как клубът да бъде изваден от евротурнирите
Казусът има изцяло търговски характер и не може да доведе до спортни санкции
Министър Петрова: Преговорите с Турция по договора с „Боташ“ приключват до два месеца
По думите ѝ, намаляване на таксите за пренос на газ би било възможно при цялостно предоговаряне на споразумението и на "параметрите му в контекста на новите пазарни условия"
Ковачев за Гундяев: Да се обещава Царството Господне за нападение срещу съседна страна е много тежко прегрешение
Решенията на Съвета на ЕС бяха в тази насока – да има силен натиск върху Русия, за да се съгласи на спиране на военните действия