С идването на 9-ти септември 1944 г. самочувствието на циганите се повдигна и те с радост минаха на страната на ОФ властта. Циганите искат да уредят живота си така, както направиха техните братя в СССР”.
Това е записано в един от първите документи на Държавна сигурност за циганското малцинство в България, който desebg.com публикува. Той представлява справка относно циганското население в страната от 1947 г.
В нея се съдържа информация произхода и разселението на ромите, техните занаяти и обществено-социална им уредба.
Представени са и данни за броя и местоположението им по области, както и занаятите, които практикуват тези от тях, които водят уседнал начин на живот.
Така например към 1947 г. според справката на ДС най-много роми е имало във Варненско – над 34 000, след това във Врачанско – над 29 000 и Плевенско – над 23 000. В София по това време ромите са над 16 000 души.
Ромите са се занимавали с ковачество, кошничарство, калайджийство, както и някои от тях са били музиканти.
След 9 септември 1944 г. те са образували временен комитет на ОФ с председател Шакир Пашев (Пашов, б.а.), член на БКП. По информация на други архивни материали същият Пашов няколко години по-късно е въдворен в лагера „Белене”, впоследствие е и изселван. След 1956 г. е реабилитиран и обявен за активен борец против фашизма и комунизма.
В същата справка е представена информация и за арменското малцинство.
Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и малцинствата”, 2015 година.
Още от България
Защо в България националконсервативните партии са в разцвет
В българския парламент неизменно се озовава по една партия спасителка, центрирана около лидер, който промотира ред, стабилност, уникален български код и национална гордост. Защо тези формации са в разцвет?
Кой каквито и сметки да си прави за предсрочни избори у нас, едно е сигурно - грешни са
И резултатът ще е по-лош от страховете ни, ама дори не знаем в каква посока
Едната от статуите от Хераклея Синтика вероятно е на внук на император Октавиан Август
Вероятно нейн автор е световноизвестният през 3 в. преди Христа скулптор Праксител,