До края на тоталитарната диктатура на БКП режимът е следял антикомунистическите издания на българската политическа емиграция, която считана за опасна за властта.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, публикуван от desebg.com. Той представлява строго секретна информация относно: Вражеските емигрантски издания и начините им на разпространение у нас и зад граница.

Документът е от юни 1989 г. и е на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Подписан е от началника му ген. Георги Аначков, който по това време е и зам.-министър на вътрешните работи.

В информацията са коментирани списание „Борба” на Българския национален фронт, вестник „Свободна и независима България” на Българския национален комитет, вестник „Свободен народ” на Българската социалдемократическа партия и списание „Бъдеще” на Българското освободително движение.

„Всички крупни вътрешнополитически и международни събития се отразяват в изданията на вражеските емигрантски организации и коментират в негативна светлина”, пише ДС.

„Специално внимание се отделя на обстановката в страната, за някои неблагополучия и нерешени въпроси в икономиката, социалната сфера и процеса на единение на българската нация [„възродителния процес”]”, се посочва още в информацията.

В изданията на емиграцията се публикували вицове, анекдоти и разкази на българи за упражняваното насилие над тях от властта.

Ръководството на Българското освободително движение (БОД) е публикувало апел на български и турски език, с която е осъдена престъпната политика на БКП и дискриминация.

Вниманието на политическата емиграция е насочено и към преустройството, с което режимът се опитвал да отпусна парата на недоволното общество.

 БОД е призовавало своите сънародници в България да образуват независими структури и организации.

ДС отделя място и за начините, по които се разпространяват материалите на емиграцията.

На Запад те са разпространявани свободно, а за България са използвани различни канали. Строго секретната информация е придружена от списък на емигрантските издания.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, издание на Комисията по досиетата, 2013 година.