Юлиана Методиева

За два дни два факта разгримираха уж променената левица и нейните скрити или явни симпатизанти! Живнаха, така да се каже! Дали защото и.д. лидерът на Обединената левица Атанас Зафиров ги вкара във властта?

В сряда Румен Петков, с характерния му властнически тон обяви как Комисията по досиетата трябвало да се закрие. И защо? Защото сме „наливали ежегодно едни десет милиони“(лъжа, разбира се, никога хората на Евтим Костадинов не са имали такъв бюджет, б.а.). Като стара кримка, преминалият през разни леви структури и структурки, Петков разчита на две неща. Първо, на ресурса от народната омраза към многото пари давани накуп за нещо, което пенсионерите например, не разбират. И второ. Бившият министър на вътрешните работи, стар скандалджия по въпроса за досиетата, включително обвинения за корупция и злоупотреба с власт, довели до неговата оставка през април 2008 година, разчита на

 старите мантри

 Стари, но златни! Такива мантри винаги потягат редиците на когото трябва.

След изказването на Петков нищо не се случи. Видимо то не отключи безпокойство в душите на евроатлантиците ни, какви, по дяволите, ги говори лидерът на АБВ, част от коалиционния кабинет на Росен Желязков. Автентичните европейци от правителството и НС знаят какво е тоталитарното ни минало, злокобна част от което са репресивните тайни служби като ДС, Секуритате, югославската УДБА, или садистичната ЩАЗИ. Знаят за методите на офицерите им, които включваха следене, арести, мъчения и дори убийства на политически опоненти и дисиденти, знаят, но си замълчаха пред Руменпетковите провокации. Все едно муха бръмнала.

Тази сутрин пък стана ясно как Министерството на отбраната със съответната Комисия „Военни паметници“ е приела в регистъра да бъде включена и възпоменателната плоча на старшина Николай Цеков Николов, загинал при участие на българската армия при смазването на Пражката пролет! Плочата в парка на село Бъркачево никак не е малка, направо е истински монумент, висок близо три метра, направена била от бял камък и варовик. Светла му памет на войничето, направили го неволен участник в инвазията в Чехословакия на Варшавския договор през 1968-ма, но какво значи такъв огромен монумент, вписан в регистрите на военните паметници? Кметът и съселяните му от Брачково, какво ли си казват. Момчето ни загина мърцина в онези битки, да си го почетем като герой паднал във войната. Представяте ли си, германците да заиздигат двуметрови монументи за участниците във Вермахта! Колчем някой тръгна да ги вдига(така беше в Кьолн, например) и се вдигна вой до небесата.

Хора от Брачково, и ти, кмете. Онази „война“ през 1968-ма беше 

мръсна, подла, супер агресорска,

 осъществена от покорните на Москва държави. Всеизвестно е на всичко отгоре, как българският идиот и първи секретар на БКП Тодор Живков пръв вдигна ръка за подкрепа на Брежневите смъртоносна операция „Дунай“! Съветските предци на Путин смазаха чехи и словаци, подписали Пражката харта за свобода в рамките на проклетия комунизъм! Военната интервенция доведе до смъртта на стотици цивилни и военни, както и до хиляди арести и репресии срещу участниците в движението!

Чудна работа, как започнаха да надигат глава онези, които силно вярват, че миналото на мракобесната БКП, днешна БСП, с нейните лагери, танкове и подли ченгета на ДС, може да се стопи като януарски сняг!