Двама кремълски шпиони вече са в България: защо Лондон ги пусна на свобода?

Депортирането на двама от шестимата българи, осъдени във Великобритания за шпионаж в полза на Русия, предизвика остра полемика не само у нас, но и на Острова. Предсрочното освобождаване на Ваня Габерова и Иван Стоянов не означава, че те са невинни или вече не представляват опасност, а е резултат от стриктните британски закони и кризата с пренаселените затвори.

Габерова и Стоянов са получили най-малките присъди от цялата група (съответно 6 години и 8 месеца за Габерова и 5 години и 3 месеца за Стоянов). Според британското законодателство чужди граждани могат да бъдат депортирани, след като излежат половината от наложеното им наказание.

Освен това, новото лейбъристко правителство провежда масова кампания за освобождаване на затворници заради препълнените килии и високите разходи. До момента са освободени над 40 000 души, от които близо 9800 са чужденци. Издръжката на един затворник струва на британските данъкоплатци около 63 000 паунда годишно, което превръща депортацията в логичен административен и финансов ход за властите.

Случаят обаче предизвика сериозен скандал заради липсата на комуникация. Британският вестник „Телеграф“ излезе със заглавие, че лейбъристите са освободили кремълски шпиони, без да предупредят техните жертви. Разследващият журналист Христо Грозев, който е бил сред основните мишени на групата за проследяване и потенциално отвличане, също изрази изненада, че никой не го е информирал за излизането им на свобода.

Основният въпрос сега е как бившата козметичка, наричана в Лондон „кралицата на миглите“, и бившият ММА боец ще продължат живота си в България и дали са в безопасност.

По време на делото стана ясно, че групата не е прикривала добре следите си. В компютъра на ръководителя им – Орлин Русев, са открити множество доказателства за връзките им с издирвания бизнесмен Ян Марсалек, който е финансирал и ръководил операциите им.

Според анализатори извън стените на британския затвор Габерова и Стоянов са потенциално уязвими. Съществуват реални опасения, че хората, от които те са били зависими и които са ги финансирали, може да ги възприемат като риск. Коментира се дори сценарий, при който срещу скромна сума те могат да бъдат елиминирани от самите си поръчители, за да се заличат следите в най-голямата шпионска афера, разкривана досега. На този фон прави впечатление и мълчанието на българските власти относно статута и сигурността на депортираните.

Какво предстои за останалите?

Очаква се същата процедура да бъде приложена и спрямо останалите четирима българи от мрежата, когато те излежат половината от своите наказания. Сред тях е и соченият за лидер Орлин Русев, който получи най-тежката присъда от 10 години и 8 месеца затвор.