Направено е много от привидно безкрайния потенциал на Китай да нахлуе в Тайван - почти колкото струпването на руски войски близо до Украйна, което според мнозина е малко повече от предлог за бъдеща война.

Зад това се крие страхът Русия и Китай да се обединят, за да подкопаят САЩ, да речем, като предприемат едновременни атаки. Това не е немислимо, но не е и вероятно.

Нека започнем с Китай. Нахлуването в Тайван очевидно би било амфибийна операция. Един от принципите на войната е стойността на изненадата. Изненадата е особено важна при нападение кораби. Например в Нормандия САЩ и Великобритания проведоха масивна кампания за дезинформация, за да убедят германците, че няма да отидат там, където отидоха. Ако защитите са съсредоточени в точката на слизане, атаката може да бъде клане. Дори ако Китай би имал превъзхождаща сила, множителят на силите за правилно разполагане и подготовка може да изпепели войниците му. Има и въпроса за разстоянието. Около 100 мили (160 километра) вода отделят Китай и Тайван. Ако приемем пряка линия на атака, атакуващата сила ще бъде в морето за около пет часа. Освен да предупредят защитниците да заемат планирани позиции, силите ще бъдат обект на въздушни и ракетни атаки и по-опасни атаки на подводници. Вероятността китайците да достигнат зоните за десант, без да понесат големи загуби, е малка. Дори ако американското космическо разузнаване бъде напълно неутрализирано - а се съмнявам, че ще бъде - подводниците биха могли да предоставят информация за насочване на американски ракети, разпръснати в световен мащаб.

Ако китайските войски успешно дебаркират и ако тайванските войски бъдат принудени да отстъпят територия, снабдяването и укрепването ще създадат огромен проблем за китайците. В този момент точката на дебаркиране ще бъде известна и маршрутите, необходими за снабдяването на китайската пехота, ще бъдат картографирани. Снабдяването и подсилването със самолети не би било достатъчно. Така че дори ако първоначалната точка на десант би била на брега, проблемът със снабдяването ще осакати китайските операции.

Има и политически проблем. Китайско нашествие в Тайван би било предупредителен сигнал сред американските съюзници в района, някои от които, като Япония, може да се окажат несигурни. Разбира се, зашеметяваща и евтина победа на Китай може да ги принуди да преразгледат своите съюзи, но продължителен конфликт или откровено поражение биха убедили американските съюзници в китайските намерения и те ще се подготвят за това. Китай трябва да спечели бързо, ако иска да използва атаката като лост за сплашване на региона.

Това е основният проблем за Китай. Във всяка война можете да загубите. Победата ще превърне Китай в истинска, а не измислена суперсила. Поражението би разбило тази мечта. В допълнение, САЩ може да изберат да се противопоставят на инвазия с едновременни действия в заграждения, критични за Китай, като Малакския проток, или на китайските пристанища. Китайците не могат да контролират реакцията на САЩ, която може да включва (или теоретично да замести тайванска стратегия) стремеж да се парализира морската търговия на Китай. Това, съчетано с враждебни икономически действия на Европа, би направило всичко друго, освен зашеметяващо бърза победа, потенциално осакатяващо.

Китай не е имал действия на флота от 1895 г. и задвижването на непомирисалия барут свой флот в амфибийна операция срещу американския флот може да доведе до поражение или победа. Китай е наясно с това, поради което е лишен от изненада. Те не възнамеряват да нахлуят в Тайван. Алтернативните острови са донякъде (само донякъде) по-малко рискови. Китайците създадоха усещане за предстояща война. Вместо това нападателят може да се опита да омаловажи войната.

Което ни води до Русия. Както писах, Русия е в процес на опити да пресъздаде стратегическата дълбочина, която е имала от векове и е загубила при разпадането на Съветския съюз. Досега тя достигна доминиращо положение в Беларус и успя да излезе от войната в Нагорни Карабах със стабилна политическа позиция, както и разположени миротворци. Това означава, съответно, че тя е укрепила позициите си по западния път над Северно-европейската равнина и че входната точка в Кавказ е била укрепена с меки, политически ходове.

Има трета линия на атака срещу Русия през Карпатите или по-точно Украйна. От всички буфери, загубени от Русия през 1990-91 г., нито един не е по-критичен за Русия от Украйна. Руснаците са правили опити за меки маневри, предназначени да променят или изместят подреждането на украинското правителство, но постоянно са се проваляли, както поради мимолетни причини, така и защото Украйна има памет за съветската жестокост. Освен това Киев беше подкрепен от Запада. Тази подкрепа е предпазлива в крайна сметка, за да не провокира руските страхове от нападение, но тя е там като потенциална реалност.

В този смисъл трябва да се чете струпването на руски войски по границата на Украйна. Подготвят ли руснаците военна операция за връщане на Украйна? Проблемът с такава операция е огромният размер на Украйна. Ако не приемем липсата на каквато и да е съпротива, което е малко вероятно, ще отнеме седмици, докато Русия напълно окупира Украйна и през тези седмици ще трябва да приемем, че западните оръжия и провизии, а може би и войски, ще дойдат. Разширена кампания от Русия би направил повече от това да се окаже скъпа; това би оставило други руски интереси недостатъчно защитени. Статутът на Беларус може да бъде оспорен, както и руската позиция в Кавказ. Появата на Русия на границите на редица членове на НАТО, от Балтика до Словакия, Унгария, Румъния и България, вероятно ще съживи НАТО, изваждайки голяма част от Европа от нейното стратегическо самодоволство и изправянето й пред паника.

Няма съмнение, че Украйна е критична за Русия и съживената НАТО може да бъде малка цена за това, но Русия е изправена пред същия проблем като Китай: Тя може да загуби. Русия има огромна армия, но както при Съветите, само части от нея са ефективни. И както при Съветите, способността на Русия да подкрепи логистично масивна бронирана сила е неизвестна. Бързото завземане на района на юг от Припятските блата може да не причини напрежение на руските сили, но ако САЩ и НАТО бързо въоръжат украинските сили с противотанкови и противовъздушни оръжия и ги подкрепят логистично, бързата победа може да се превърне в дълга битка . Това би се оказало особено вярно, ако американските самолети, оптимизирани за противотанкова война, бъдат хвърлени в битката. Турция, виждайки отваряне, може да подложи на изпитание руските сили в Кавказ, а Полша може да се придвижи към Беларус.

Нищо от това не е сигурно, но руските специалисти по планиране трябва да приемат тези възможности сериозно. Оптимистите рядко печелят войни, а Русия се научи да не бъде оптимист. Тя може да се окаже затънала в Украйна, разполагаща с модерни оръжия и изправена пред атаки по фланговете си. С други думи, може да загуби. Нещо повече, започването на война в Украйна би означавало жертване на икономическите възможности в Европа.

Войната е възможна. Русия е използвала военни учения като прикритие за война и преди, по-специално с Грузия. Но Грузия е малка и Русия не я превзе цялата. Украйна е поразително голяма и подозирам, че нейните сили ще проведат обучение по американски оръжия, които не са били разпространявани от загриженост за руските страхове - но те могат да бъдат бързо разпределени в случай на война.

Съществува възможност за координация между Русия и Китай. На пръв поглед това е разумно. На практика това би имало малък ефект. Война с Китай би била морска война. Война с Русия би била наземна война. Няма да има надпревара за войски между регионите, само за доставки и само ако и двете войни са обширни, което е съмнително. Двамата, които воюват със САЩ в центъра, няма да постигнат разпръскване на силите, нито Русия или Китай биха могли да подкрепят другия. Русия не може да предостави значителна военноморска подкрепа, а Китай не може да поддържа значителни сухопътни сили на това разстояние. Съюз за започване на война заедно, разбира се, би паникьосал САЩ, но САЩ са били добри в използването на паника, за да мобилизират обществеността.

Така че според мен вероятността от война, камо ли от координирана война, е ниска. Нито Китай, нито Русия са толкова отчаяни, че да рискуват поражение или дълга, кървяща война. И всеки се държи така, сякаш не е сериозен по отношение на войната; вместо това те рекламират заплахата. Разбира се, всичко е възможно, но това изглежда пресилено.

(Източник: БГНЕС)