Президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин на 2 декември ще дадат начало на доставките по газопровода „Силата на Сибир“ чрез телемост. „Синьото гориво“ ще бъде транспортирано от Иркутския и Якутския газодобивни центрове до руските потребители в Далечния Изток и в Китай, предават EA Daily и "Фокус".

"Газпром" се договори за доставките на газ за Китай преди почти 20 години. През 2010 г. беше подписан правно обвързващ документ относно основните условия за такива доставки. Споразумението предвижда два газопровода - „източен“ и „западен“. Ресурсната база за първия трябва да бъде Източен Сибир, за втория - Западен.

През юни 2011 г. изпълнителният директор на "Газпром" Алексей Милeр обяви, че руската корпорация е готова да започне изграждането на газопровод към Китай. През 2012 г. Путин инструктира Милeр бързо да започне разработването на Чаяндинското находище в Якутия и изграждането на газопровод от Чаянда през Хабаровск до Владивосток. През същата година новият газопровод е наречен „Силата на Сибир” - той е избран в резултат от специален конкурс, проведен от Газпром. През март 2013 г. стана известно, че доставките могат да започнат през 2018 г. в размер на 38 милиарда кубически метра годишно с възможно увеличение до 60 милиарда. Стартирането на проекта обаче беше затруднено дълго време поради липсата на споразумение за цената на руския газ. Страните успяха да се споразумеят и да сключат договор едва през пролетта на 2014 г. Както Алексей Милер съобщи тогава, общата стойност на 30-годишния договор за доставка на руски газ за Китай е 400 милиарда долара. Газпром завърши основните работи в процеса на полагане на тръби до края на 2018 г., а през 2019 г. остана само да извърши пускане в експлоатация. През август тази година компанията свърза Чаяндинското находище със „Силата на Сибир“, а през октомври завършва с пълнене на газопровода с газ, като по този начин показва готовността да започне доставките.

На 8 януари в Истанбул ще бъде пуснат „Турски поток“, морски двулинеен газопровод от Русия до Турция по дъното на Черно море. Едното разклонение с капацитет 15,75 милиарда кубически метра е предназначено за нуждите на Турция, а второто - за Балканите и Унгария. Строителството в България и Сърбия трябва да започне през 2020 г.