Единствени в Европа: Спасяваме 50 000 български евреи от лагерите на смъртта

Спасяването на българските евреи през 1943 г. по време на Втората световна война е единственото изключение в Европа от трагедията, която сполетява еврейските общности в другите страни. Ешелоните не са натоварени с хора и не заминават от България към лагерите. 

На 1 март 1941 година по време на Втората световна война България се присъединява към страните на Оста - Германия, Кралство Италия, Японска империя и други държави.

Във връзка с партньорството ни с Германия, на 22 февруари 1943 година Комисарството по еврейските въпроси поема ангажимента да депортира евреите от България. 

Подготовката за депортацията на евреите започва в много провинциални градове на 3 март 1943 г. с арести по предварително изготвени списъци от Комисарството по еврейските въпроси. Но на много места арестуваните са укрити или подпомогнати по друг начин от българските си приятели.

Като начало в лагерите на смъртта трябвало да бъдат изпратени 20 хиляди души и ешелоните да потеглят на 9 март от Кюстендил, където вече са били подготвени вагони за евакуацията им.

Арестите на евреи в града започват на 7 март. На следващия ден делегация от 40 души отива до София, за да се застъпи за съгражданите си и накрая за София отпътуват само четирима задържани. 

Делегацията се среща с министъра на вътрешните работи Габровски с искане депортацията да бъде отменена.

Подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев организира подписка да бъде спряна и отменена депортацията на евреите-български граждани. Заради декларацията от 43-ма народни представители, той е отстранен от подпредседателския пост. (Кожухаров и още 19 от подписалите я политици след по-малко от две години са екзекутирани от просъветското правителство по решение на т.нар. Народен съд.)

Пловдивският митрополит Кирил - бъдещият патриарх, изпраща протестна телеграма до цар Борис III, застъпва се за пловдивските евреи пред местните власти и предлага дома си за тяхно убежище. Той казва, че ако трябва, ще легне на релсите, за да спре ешелоните, откарващи българските евреи. 

В София много общественици се застъпват пред приятели и познати в правителствените кръгове. На 24 май 1943 г. в столицата е проведена голям протест в защита и подкрепа на българските евреи.

Самият Цар Борис ІІІ се заема със защитата им. За да ги опази, той заявява на германското ръководство, че евреите са му нужни да работят по обществени строежи. 

Германия подлага на силен натиск царя, но това не го отклонява да защити хилядите човешки животи. В среща с Хитлер и външния министър Рибентроп през март 1943 година цар Борис успява да ги убеди, че условията в страната ни са различни и че не е правилно да се взимат същите мерки срещу евреите, както в Германия. 

Царят нарежда евреите да бъдат включени в изграждането на пътища. С този мотив той заповядва на вътрешния министър Петър Габровски окончателната отмяна на депортацията им към Полша.