Светослав Пинтев

Съюзът на българските писатели (СБП) официално е поканил руската посланичка в България Елеонора Митрофанова да присъства на премиерата на поетичната антология „Победна рапсодия“. Така отбелязвали 80-годишнината от превземането на Берлин и съответно — годишнината от победата над хитлерофашизма, както продължават да го наричат по сталинска повеля. Вождът на всички времена и народи, разбираемо, не е искал да се говори за националсоциализъм, за да не се досетят съветските хора, че и той, и Хитлер градят някакъв вид социализъм.

СБП не изневери на тази традиция.

Съюзът явно се съревновава със Съюза на българските журналисти по въпроса кой ще се наведе по-ниско пред фашизираната путинова Русия. Какво се сърдим тогава на писанията на Калин Терзийски, които удариха дъното

Издателство „Български писател“ радостно подчертава, че антологията е посветена на „годишнината от победата над хитлерофашизма“. В съобщението четем:

„Преди осем десетилетия... Победителите ликуваха с опияняващата увереност, че фашистката ненавист е изкоренена завинаги... Днес над живота ни отново са надвиснали тъмните сили на ненавистта и се надяваме включените в сборника поетични творби да напомнят…“

Дали "писателите" от СБП не усещат, че сега те се превръщат в черносотници на тези тъмни сили? Надали са чак толкова недосетливи... По-скоро играят по правилата на тази ненавист, разпалвана от менторите им.

Напълно прави са от т.нар. Съюз на т.нар. български "тъмни" писатели, които винаги ни напомнят крилатата фраза на Радой Ралин:
„Бяла, спретната къщурка — "Ангел Кънчев" №5, тука всяка мижитурка станала поет!“
Седалището на съюза вече отдавна е на друг адрес, та и мижитурките са си на него. Само че днес някои хора са се превърнали в открити предатели и врагове на свободното слово. И не го правят от глупост.

Нека напомним и един текст на руския журналист Александър Невзоров, който публикувахме днес. Поводът е приет от руската Дума закон, предвиждащ глоби за хора, които четат или търсят онлайн съдържание, определено от властите като „екстремистко“:

„Денят, в който в Думата бе приет т.нар. закон за забрана на знанието, може да се счита за историческа дата, защото в процеса на фашизация на Русия бе премината една много важна граница. Граници има много — тази не е последната, но е важна.
За първи път режимът толкова нагло и открито заяви на населението, че гражданите са длъжни да бъдат сляпо и послушно стадо, а отклонението от зомбиране е забранено.
От този момент му се забранява да чете, да знае, да вижда, да чува всичко, което може да събуди у него разсъдък и желание за промяна. Законът, грубо казано, задължава всеки руснак да бъде дегенерат.“

Срещу тази фашизация Съюзът на българските писатели не само не се бори — напротив, приветства я горещо. Обича я, боготвори я. Иска изглежда да се бори и ние да сме в стадото.

В антологията се мъдри и стихотворението на Веселин Андреев, където с вълнение четем:

„Ти пак си в гневен бой, Русия!...
Няма на света стихия,
що може да те победи!!!“

Наглостта на СБП е смайваща, но е напълно в канона на традицията им.

В прессъобщението любезно се отбелязва:

„Литературните връзки между България и Русия трябва да укрепват, защото имат вековни традиции.“

Нищо не се отбелязва за това дали в Русия хората имат право да четат антологията. По някакво недоразумение в сборника е включен и текст за бай Йосиф Петров — лагерист от „Персин“. Може би, за да напомни какво готвят на тези, които не подкрепят кремълския фашизъм. Ако вземе да я прочете някой руснак, изправителната колония не му мърда...