Иван Яковина, украински журналист, радио NV

Първата част завърших с това, че вчера в Русия се случи важно събитие, което може сериозно да развали отношенията между руската власт и руския едър бизнес. Чета новината: едрият бизнес е помолил Путин да компенсира разходите за защита от дронове и за възстановяване на пострадалите заводи. Руският съюз на индустриалците и предприемачите предложи да се въведат в законодателството механизми за компенсация на загубите, които предприятията търпят от атаките на украински дронове.

С две думи – руските големи бизнесмени, чиито заводи попадат под удари на украинската авиация, дронове и ракети, са написали писмо на Путин, в което казват: ние носим огромни разходи за защита – за ограждения, камери, бронирани конструкции, системи за радиоелектронна борба и т.н. Но руската армия работи зле. ПВО не се справя, заводите постоянно са поразявани. Затова нека държавният бюджет компенсира разходите за възстановяване.

По същество бизнесът казва на Путин: „Мъжки, ти започна войната. Ние бяхме против, но не протестирахме. Дори те подкрепихме. Ти обеща бързо да приключи, а стана вече три години и край не се вижда. Допусна противникът да получи далекобойни дронове и ракети, а твоята армия не се справя. Добре – ние за свои пари поставихме системи за РЕБ, брони, мрежи, каквото можахме – направихме. Но това не помага. Твоето ПВО не работи. Заводите ни горят. Дроновете на украинците стават все повече, а защита няма. Ако толкова искаш да воюваш и да стигаш до Ламанша, плати. Нашите резерви свършиха.“

Разбира се, в писмото е било по-дипломатично написано, но смисълът е този. И то е от отчаяние – тези хора чакаха подобрение, но заводите им горят всяка нощ. Животът им става непоносим и затова са рискували да пишат директно на Путин.

Сега той е пред дилема: ако удовлетвори исканията, това значи да плаща възстановяването на заводите от военния бюджет, който и без това е с огромен дефицит. Но ако откаже и каже „ремонтирайте сами“, бизнесът ще се окаже в безизходица – какъв е смисълът да вложиш милиони в ремонт, ако след два дни пак ще долетят дронове и всичко ще бъде разрушено? Това е като да хвърляш пари в огъня.

Следователно ремонтите ще започнат да се забавят или спират, което ще доведе до дефицит на гориво. Бизнесът ще има оправдание – санкциите пречат, не могат да внасят оборудване. Те ще казват: „Или свалете санкциите, или свършвайте войната, иначе няма как да ремонтираме.“

Междувременно украинците вече удариха стратегическия петролопровод Рязан–Москва, по който столицата получава гориво. Появява се нервност – Украйна постепенно прекъсва пътищата за снабдяване на Москва. Освен това украинската армия удря все по-често ключови жп възли в Русия, блокирайки доставки, включително на горива. Това води не толкова до пълен недостиг, а до дисбаланс – на едни места гориво ще има в излишък, а на други няма да може да стигне.

Такива удари сами по себе си няма бързо да унищожат руската икономика, но в комбинация с новите далекобойни американски ракети, които Украйна очаква, картината може да се промени. Те летят на 450 км, трудно се прихващат от ПВО и могат да разрушат всички руски заводи в този радиус. Това би било много силен удар по руската икономика.

На Тръмп сега му е нужно войната поне някак да приключи. Той не иска да натиска Русия, предпочита да натиска Украйна, но ако види, че Русия е в тежка икономическа криза, може да се изкуши да я притисне. А кризата вече се вижда – икономиката расте под 1%, производството на облекло, мебели, електрооборудване и въгледобивът се сриват. Жив е само военният сектор – дронове и танкове, но това е като рак, който изяжда цялото тяло на икономиката.

В бюджета за следващата година над половината приходи ще отидат за войната – 55–56%. Това значи, че „опухолът“ ще продължи да расте, а останалата икономика ще умира. Примери вече има – в Кузбас хората остават без заплати, протестират, гладуват. Това, което става там, може след няколко месеца да се разпространи в цяла Русия.

Ако дори нефтената индустрия, най-богатата, започва да иска пари от държавата, значи положението е крайно тежко. И тогава властта ще бъде принудена да обръща внимание на икономиката, а не само на войната. Защото без пари войната е невъзможна. Русия не може да взема заеми отвън – тя е в технически дефолт.

Това дава шанс на Тръмп да използва слабостта на Русия като лост за натиск. И тъй като той обича да притиска слабите, може да го направи. Но има и друг проблем – самият Тръмп все по-често показва признаци на физическа слабост и обърканост. На 80 години здравето му видимо се влошава – оттоци по краката, синини по ръцете, грешки в речта. Той се обърква, заговаря се, говори по-зле, по-бавно, по-малко енергично.

Американските медии обсъждат това всеки ден. Прессекретарят му се опита да обясни петната по ръцете с „много ръкостискания“, а отоците с „възрастта“. Но реалността изглежда по-тежка. Тръмп се превръща в сянка на самия себе си, което поражда въпроси за способността му да взема решения.

И така – Русия е в икономическа агония, а Америка има лидер, който също изглежда отслабен. Това прави ситуацията още по-непредсказуема.