България трябва да се държи по-твърдо и по-категорично със Сърбия и да не си играе на безусловна подкрепа за Европейския съюз. Трябва да престанем да говорим за безрезервната подкрепа за това членство. Когато една страна иска да стане член на ЕС, тя не сключва договор с Евразия.

Това заяви в интервю за БГНЕС писателят и дипломат Едвин Сугарев, който беше генерален консул на България в Ниш в периода 2016-2020 г.

Той подчерта, че трагичната съдба на нашите събратя от Западните покрайнини нагледно показва, че отношенията между България и Сърбия не могат да бъдат определени като братски, както твърдят някои пропагандисти.

„Трябва да се помни винаги, че българите от Западните покрайнини не са имигранти и не са се преселили в друга държава, за да живеят по-добър живот. Те остават там където са, а родината им изчезва. Това е една трагична съдба. Трябва да се мисли повече за това малцинство, което или забравяме или казваме, че е мост между двата братски народа Сърбия и България. Колко са братски можем да съдим по действията им, но те не говорят за братско отношение“, категоричен е Сугарев.

Бившият ни генерален консул в Ниш е критичен и към политиката на София, която не трябва да бъде мека спрямо Белград: „Тя трябваше да се държи много по-твърдо и много по-категорично със Сърбия и да не си играе на безусловна подкрепа за Европейския съюз, където тя едва ли иска да попадне. Сърбия играе играта да седи на два стола и да черпи от два източника“.

България има достатъчно основателни примери, за да покаже „червен картон“ за еврочленството на своя западен съсед, защото той не спазва европейските ценности. Последният от тях е спирането на сръбско-българската граница на книгата на Едвин Сугарев „Елегия за краището“ на 8 ноември, когато се отбелязва Деня на Западните покрайнини. „Да конфискуваш книги и то на човек, който е бил бивш дипломат в твоята страна не е добра атестация за цивилизовано поведение на държава, която иска да стане член на ЕС“, отбеляза той.

Според него България трябва да се застъпи категорично за правата на българското малцинство с всички средства, включително, ако се наложи и да се постави въпроса дали има правоприемник на Кралството на сърби, хървати и словенци, което вече не съществува, но е страна по Ньойския договор. „Защо действа тогава този договор? Една по-твърда позиция би била добра изходна точка за подобряване на равнището на живот в местата, където живеят представителите на българското национално малцинство“.

„Трябва да престанем да говорим за безрезервната подкрепа за членство на Сърбия в ЕС. Когато една страна иска в ЕС не сключва договор с Евразия, както Сърбия направи. Не отказва да подкрепи санкциите срещу Русия и не сервилничи на Путин. Не праща паравоенни формирования в съседна страна, за да предизвика смут и хаос. Всичко това Сърбия го прави и не вярвам, че тя реално иска да стане член на ЕС. Трябва да престанем с тази митология“, категоричен е Сугарев.

Той предупреди, че днешна Сърбия е реална заплаха за сигурността на Балканите и Европа.

„Сърбия като държава и външна политика копира Москва. Погледнете и сравнете „Руски мир“ и „Сръбски свят“. Самата политика на Сърбия с този тоталитарен стил на управление, който в момента води Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич, амбициите да се говори отново и отново за Велика Сърбия, да се следват някакви великосръбски политики, да се казва, че щом България не признава сръбското малцинство, няма и българско малцинство и други подобни неща, които са достатъчно красноречиви“, заяви Сугарев.

Той смята, че Русия има интерес да възникне конфликт на Балканите – още една точка на военен сблъсък. „Отношенията между Сърбия и Косово са много подходяща възможност за това. От друга страна отношенията между Република Сръбска и другите две общности във федерацията Босна и Херцеговина също. Не бих се учудил, ако руските агенти се насочат към създаване на конфликт в тези две направения“, каза Сугарев. /БГНЕС