След началото на конфликта в Близкия изток, цените на газа са се повишили с 50%, а на петрола - с 27%. Това обяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен в реч пред Европейския парламент в Страсбург.

Тя увери, че Еврокомисията подготвя мерки за ограничаване на високите цени на енергията и определи евентуалното връщане към руските горива като "стратегическа грешка".

Само за 10 дни повишението на цените е довело до допълнителни разходи от около 3 милиарда евро за внос на изкопаеми горива, платени от европейските данъкоплатци, отбеляза Фон дер Лайен и подчерта:

"Факт е, че разполагаме с енергийни източници, които са от местно производство – възобновяеми и ядрени. Цените им са останали непроменени през последните 10 дни. Въпреки това, в настоящата криза някои твърдят, че трябва да се откажем от дългосрочната си стратегия и дори да се върнем към руските изкопаеми горива. Това би било стратегическа грешка. Би ни направило по-зависими, по-уязвими и по-слаби".

В сметките за енергия самата цена на енергийния ресурс формира над 56% от крайната цена, докато мрежовите такси са около 18%, данъците и таксите - 15%, а разходите за въглеродни емисии - средно около 11%, посочи Фон дер Лайен. Сред мерките, които Комисията обмисля за намаляването на сметките, тя спомена и таван на цената на газа.

"Подготвяме различни варианти - по-добро използване на споразуменията за закупуване на електроенергия и договорите за разлика, мерки за държавна помощ. Проучваме и възможностите за субсидиране или дори за налагане на таван на цената на газа", каза фон дер Лайен.

Тя открои и ролята на Системата за търговия с емисии, която е довела до значително по-ниско потребление на газ. Без нея, според изчисленията, Европа би използвала с около 100 милиарда кубически метра повече газ, което би увеличило зависимостта и уязвимостта й.

Успоредно с мерките в енергетиката се подготвя и законодателна пътна карта „Една Европа, един пазар“, която трябва да очертае ключови законодателни инициативи до края на 2027 г. Тя ще обхване теми като енергетика, инвестиции, изкуствен интелект и условията на труд, като целта е евроинституциите да се ангажират с конкретни срокове за изпълнение.