Растежът на икономиката на България се очаква да се забави с 3,0% през настоящата година до 2,7% през 2026 г. и до 2,1% през 2027 г., се казва в оповестената от Европейската комисия годишна есенна икономическа прогноза

Забавянето се дължи най-вече на по-слаба вътрешна активност, свързана със спад в потреблението и инвестициите.

През 2024 г. икономиката е нараснала с 3,4% вследствие на публичното и частното потребление, но този темп няма да се запази, отбелязва Комисията, цитирана от Българското национално радио.

През първата половина на 2025 г. инвестициите се ускориха благодарение на засилено усвояване на средства по плана за възстановяване и устойчивост, но през втората половина започнаха да намаляват. Причината са по-ниските от планираните бюджетни приходи, които ограничават държавната подкрепа.

През 2026-2027 г. растежът на частното потребление ще се успокои в съответствие със забавянето на ръста на заплатите и социалните трансфери.

Износът се свива в началото на 2025 г. заради ремонти, извършвани от два ключови износителя, но се очаква възстановяване по-късно тази година. Вносът обаче ще продължи да расте, подхранван от вътрешно търсене и засилени покупки на военна техника.

Комисията отбеляза, че заплатите в България са нараснали осезаемо през 2024 г. и в началото на 2025 г., компенсирайки инфлационния натиск от предходни години и приближавайки реалните доходи до европейските нива. 

Значителни еднократни увеличения са наблюдавани в сектори като сигурност, отбрана и образование. Въпреки това, темпът на нарастване на заплатите се очаква да се забави.

Безработицата продължава да намалява и се очаква да падне под 4 на сто през 2025 г., подпомогната и от вноса на работна ръка.

Инфлацията през 2025 г. остава на относително високо ниво от 3,5%, стимулирана от увеличенията на ДДС върху хляба и ресторантьорските услуги, както и по-високите акцизи и регулираните цени на енергията. Очаква се тя да спадне до 2,9% през 2026 г., преди да скочи отново до 3,7% през 2027 г. Причина ще бъде поскъпването на енергията в резултат на въвеждането на европейската директива СТЕ-2 за Системата за търговия с емисии, освен ако нейното прилагане не бъде отложено.

Очаква се дефицитът да се увеличи до 4,3% от БВП през 2027 г., обусловен от инвестициите в отбраната. Съотношението дълг към БВП се увеличава поради бюджетните дефицити и корекциите на наличностите и потоците. За настоящата година ЕК прогнозира дефицит от 3%, след което да се свие до 2,7% от БВП през 2026 г., преди да се разшири през 2027 г. до 4,3 на сто.
Комисията прогнозира нарастване на съотношението на държавния дълг към БВП от 23,8% през 2024 г. до 28,5% през 2025 г., до 30,6% през 2026 г. и до 32,6% през 2027 г. Голямото увеличение през 2025 г. идва от операции по рефинансиране на дълга и планирани капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие. Потенциалното статистическо прекласифициране на капиталовите инжекции в мерки за увеличаване на дефицита и постоянното увеличение на заплатите и пенсиите в публичния сектор, които все още не са напълно компенсирани от по-високи държавни приходи, представляват важни рискове за прогнозата за бюджетния баланс.