През 2026 година България ще се сблъска с увеличение на инфлацията - главно заради по-високите цени на енергията, както и поради нарастването на цените на храните и основното влияние от намаляването на болничните такси през април 2025 г.

Това се казва в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, цитирана от БНР.

Предвижда се инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,2% за годината. През 2027 г. се очаква лек спад, обусловен от по-ниски енергийни цени и отлагането на въвеждането на Схемата за търговия с емисии.

Бюджетният дефицит се очаква да остане над 4% от БВП, като достигне 4,1% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г. Това се дължи на нарастващите разходи за социални плащания и заплати в публичния сектор, особено в отбраната и вътрешната сигурност, както и на инвестиционни грантове за Българския енергиен холдинг.

Дългът спрямо БВП ще нарасне до 35,5% до 2027 г. Икономическият растеж се очаква да забави темпа си, като БВП ще нарасне с 2,5% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г. Основната причина е по-слабият ръст на частното потребление, обусловен от по-ниски заплати и забавяне на заетостта.

Общественото потребление ще продължи да подкрепя икономиката, но частните инвестиции ще намаляват след силния им ръст през 2025 г., стимулиран от усвояването на средства от Плана за възстановяване и устойчивост.

На пазара на труда се очаква забавяне на растежа на заплатите. Средното нарастване на възнагражденията на служител ще спадне от 10,4% през 2025 г. на 5,7% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.

Безработицата ще остане под 4%, като пазарът ще продължи да бъде под натиск поради недостига на работна ръка в ключови сектори като производство, строителство, образование и здравеопазване.

Обобщението е, че България се подготвя за период на по-висока инфлация, устойчив дефицит и забавен икономически растеж.

Публичните разходи ще продължат да играят ключова роля за поддържане на БВП и стабилност на пазара на труда.