Според европейски експерти плоския данък без необлагаем минимум е недостатъчно справедлива система на облагане, което води до това, че лица с големи доходи поемат по-ниска данъчна тежест спрямо лица с ниски доходи
Eвропейската комисия отправи официална препоръка към България да подобри данъчната си система, в това число плоския данък без необлагаем минимум. В отправените специфични препоръки към страната - част от европейския семестър, ЕК изтъква, че тази система на облагане не е достатъчно справедлива и води до това лицата с високи доходи да понасят по-ниска данъчна тежест спрямо лицата с ниски доходи. Сходна препоръка - за преминаване към прогресивно подоходно облагане, отправи преди време и МВФ.
“България е изправена пред двойно предизвикателство – да гарантира устойчивостта на публичните си финанси, като същевременно подобри справедливостта и ефективността на своята данъчна система. Една от основните характеристики на системата е плоският данък върху доходите от 10%, който се прилага без необлагаем минимум. Това води до регресивно разпределение на данъчната тежест, при което лицата с високи доходи понасят малко по-ниска данъчна тежест спрямо лицата с ниски доходи”, се изтъква в публикуваните за България специфични препоръки. От ЕК отбелязват, че данъчните приходи като дял от БВП са значително под средните за ЕС и това ограничава способността на страната да финансира публични услуги и инвестиции. Събираемостта на приходите допълнително се влошава от високите нива на просрочени данъчни задължения и сивата икономика - една от най-големите в Европа, изтъкват от ЕК. Оттам допълват, че социалните разходи, особено в пенсионната система и здравеопазването, тепърва ще бъдат подложени на натиск заради застаряването, върху публичните финанси ще тежи и необходимостта от повече разходи в сектор отбрана. “При липса на целеви мерки тези фактори ще затруднят поддържането на фискалната дисциплина”, се казва в документа.
На фона на тези проблеми и откритата процедура по свръхдефицит ЕК ще очаква от България структурни, а не еднократни мерки, за финансиране на разходите. Очаква се такива да бъдат приети още в рамките на проектобюджет 2026. Като член на еврозоната България за пръв път ще трябва да предаде в Брюксел в средата на октомври и проектобюджет за 2027 година. Еврокомисията има право да го върне и да изиска от страната ни да внесе нов проект, ако документът не отчита структурните предизвикателства пред България. ЕК няма как да задължи страната да приеме една или друга данъчна реформа, но ще изисква съобразяване с таваните за нарастване на разходите, както и адресиране на отчетените в специфичните препоръки проблеми, коментират източници от ЕК.
Сходна оценка за данъчната система даде и МВФ в края на миналата година. „Способността на режима на плоския данък да генерира приходи изглежда недостатъчна, за да отговори на нарастващите потребности от качествени обществени услуги. В средносрочен план биха могли да бъдат осигурени повече приходи чрез повишаване на данъчните ставки както за доходите на физическите лица, така и за печалбите на предприятията, както и чрез преминаване към прогресивно подоходно облагане”, написа тогава МВФ.
Според източници от Брюксел няма основания за съмнения в отчетения дефицит за 2025 г. в размер на 3.5% от БВП. Данните се проверяват много детайлно от Евростат и няма основание да се счита, че не са коректни. За прикривани данни от ЕК за реалния размер на дефицита първо заговори премиерът Румен Радев.
Още от Бизнес
Пеканов увери, че ЕК ни пуска задържаните 380 млн. евро по ПВУ
Той подчерта, че остава ангажимента с изпълнението на оставащите реформи в предвидените срокове
Тайната на заплатите пада, но бизнесът поставя условие: Ясни правила за различното заплащане
Асоциацията на индустриалния капитал в България изпрати писмо до финансовия министър Гълъб Донев по повод Законопроекта за защита на дискриминацията
Бюджетна бомба: Донев предупреди за тежки съкращения след срещата с ЕК
Финансовият министър призна, че страната твърдо върви към процедура по свръхдефицит, а Брюксел очаква дългосрочен план за ограничаване на държавните разходи