Експерт: Парламентът взима решения за сектор "Сигурност", на президента не му се полагат служби по Конституция

Липсва единно управление на разузнавателния и контраразузнавателния процес в държавата. Това каза пред БНР  доц. Милен Иванов, бивш заместник-ректор на Академията на МВР.

За предложеното сливане на военното и цивилното разузнаване доц. Иванов изказа категорично отрицателно становище и отбеляза, че това са служби с коренно различна организационна култура и задачи.

"Това, което е нужно, е център, който да управлява целия разузнавателен процес в България."

Всяка нова власт се опитва да реформира службите. Сблъскваме се с основния проблем – защо трябва да бъде направена тази реформа и как да бъде направена тя. Службите не са в безвъздушното пространство, коментира Иванов.

Службите за сигурност няма как да са извън въоръжените сили. През 2006 г. бяха извадени, което грубо наруши баланса в разпределението на властите. Президентът е балансиращ елемент между другите три власти. Той има своята роля, но основната тежест за вземане на решения за сектора за сигурност се пада на Народното събрание, поясни той.

"Доколко службите са отнети от президента? На президента не му се полагат служби по Конституция. Служебните правителства генерират конституционен проблем – когато президентът назначи министър-председател, той малко заобикаля суверенитета на народа, защото взема еднолично решение. Тогава той се явява и орган на изпълнителната власт, което е проблем. При всяко служебно правителство може да очакваме смяна на един или друг ръководител, което е проблем. Функциониранeто на държавните органи трябва да е отделено от политическата конюнктура, от политическите ветрове в идна или друга посока", изтъкна още бившият заместник-ректор на Академията на МВР.

Службите нямат сериозен аналитичен апарат, подчерта Милен Иванов.

"Вътре в службите имаме проблем с аналитичната обработка на получената информация. Или тази информация не е получена, или е получена, но не е обработена правилно."