Зад рязкото повишаване на цената на земеделската земя у нас стоят два основни фактора. Първият от тях е, че България бе фактически единствената държава в Европа, където земеделската земя бе възстановена в реални граници, като по този начин повече от 5 млн. души станаха собственици на парцели с площ под 3 декара. Вторият фактор са чисто пазарните условия – пазарът се развива, увеличава се търсенето.
Това коментира в студиото на „В развитие“ с водещ Светозар Димитров финансовият консултант Стефан Асенов.
Голям фактор за скока на цените е и членството ни е ЕС и субсидиите от Брюксел, отбеляза още гостът в студиото.
Към 2004-2005 цената на декар варираше около 20-30-50 лева, а рентата бе основно в натура – олио, зърно, картофи, отбеляза още Асенов.
В момента картината е коренно различна, като в райони като Добруджа цените стигат до 2000-2500 лева на декар, а рентата се движи в диапазона 120-150 лв. На другият полюс обаче е регионът на Югозападна България. В централната част на страната – Плевен, Стара Загора и т.н. цените са относително стабилни – около 1000-1200 лева на декар.
Това коментира в студиото на „В развитие“ с водещ Светозар Димитров финансовият консултант Стефан Асенов.
Голям фактор за скока на цените е и членството ни е ЕС и субсидиите от Брюксел, отбеляза още гостът в студиото.
Към 2004-2005 цената на декар варираше около 20-30-50 лева, а рентата бе основно в натура – олио, зърно, картофи, отбеляза още Асенов.
В момента картината е коренно различна, като в райони като Добруджа цените стигат до 2000-2500 лева на декар, а рентата се движи в диапазона 120-150 лв. На другият полюс обаче е регионът на Югозападна България. В централната част на страната – Плевен, Стара Загора и т.н. цените са относително стабилни – около 1000-1200 лева на декар.
Още от Имоти
Пазарът на недвижими имоти в България "замръзна"
Какви са тенденциите при жилищата – цени, ново или старо строителство, кои квартали са предпочитани
Депозити и кредити за жилища растат с бясна скорост
Защо България я причисляват към "клуба на заможните" - показват данни от статистика на БНБ
„Евронюз“: Българите харчат за жилище 18,4% от доходите си