България рискува да изостане от задаващата се Европа на две скорости, а обвързването на върховенството на закона с достъпа до еврофондове ще е от полза за страната.

Това бяха част от изводите на експерти, обсъждали първата реч "За състоянието на съюза" на председателя на еврокомисията Урсула фон дер Лайен на дебат в Дома на Европа в София - Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика и директор на софийския офис, Георги Ангелов, старши икономист от Институт "Отворено общество" - София, и Веселин Желев, журналист от списание "Клуб Z".

В разговора участваха също Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, и Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България.

Европа на две скорости

Фон дер Лайен има много амбициозна програма, но за нея консенсус между 27-те държави членки няма. Което означава, че ако част от тях решат, че не желаят да се движат със скоростта на най-бавните в Европа, те могат могат да се споразумеят помежду си и така тенденцията за Европа на две скорости ще се засилва, предупреди Веселин Желев.


"България има интерес да е в първата група, но не виждаме това да е отразно в дневния ред на българското общество. От дневния ред на Фон дер Лайен в нашето общество присъства само върховенството на закона. Ние сме заковани в един проблем, в една хронична болест и не можем да се отървем от нея. Това означава изоставане, и то критично изоставане от Европа в ключови области, които са приоритети."

Върховенството на закона

Весела Чернева коментира, че проблемните страни - Унгария, Полша, а отскоро и България - не бяха изрично споменати.

В идните седмици ЕК трябва да представи новия механизъм за върховенството на закона, който да обхване всички 27 членки. Че в него ще има възможност за спиране на еврофондове при проблеми с правосъдието и основните ценности на ЕС се говори отдавна. Но той тепърва ще се обсъжда, решаваща ще бъде думата на Съвета на ЕС и Веселин Желев не е оптимист, "че това ще е механизъм, който ще хапе". Не ми се вярва държавите членки да създадат нещо, което да ги хапе, уточни той.

Пари с реформи е нещо, което ще помогне най-вече на страни като България, които са сред най-изостаналите в ЕС по редица показатели, смята Георги Ангелов.

Какво означава "Здравен съюз"

Страните не могат да се справят самостоятелно с пандемия, а за идеята, че Европа трябва да защитава гражданите, от няколко години се говори все повече, отбеляза Чернева. Според нея концепцията за здравен съюз означава повече "превенция, споделяне на информация и реакция при кризи" и много по-малко - общи стандарти в здравеопазването. Тя отбеляза и че все по-актуална тема ще става "здравният суверенитет" на Европа - да се следи какви лекарства се ползват на континента, къде се произвеждат и може ли той да разчита сам на себе си.

Веселин Желев коментира, че ЕС е изиграл ролята си спрямо пандемията - с препрограмирането на средства и финанси. Според него съюзът ще опита да използва максимално възможностите, които има сега в Договора за ЕС - да отдели повече средства за научни изследвания, да създаде стратегически запас от лекарства, за да не се налага да разчита на Китай. Но той тълкува формулировката "Здравен съюз" като нещо с елементи на обща здравна политика, която сега е в правомощията на националните държави, и това не може да бъде променено без изменения в Договора за ЕС.

Екологията

Досега Европа и Запада имаха по-големи екологични изисквания към индустрията, но нямаше такива изисквания в съседните страни. По този начин, колкото повече затягаха изискванията тук, толкова повече компаниите бягаха навън, каза Георги Ангелов, давайки пример със завода на "Фолксваген", за който България и Турция бяха конкуренти. Турция нито спазва правилата за държавна помощ, нито екологичните, а България е огранчена заради тях, отбеляза той. На това трябва да се сложи край и това бе от посланията - че когато има повече изисквания в Европа, същите изисквания ще бъдат наложени на нашите партньори, за да имат достъп до европейския пазар.

"Нашето вкопчване в статуквото, в едни стари, мръсни технологии е от полза за няколко български фирми, но със сигурност това не е широкият интерес на обществото", смята Весела Чернева.Тя се позова на представително изследване в 14 държави, сред които и България, където на въпрос за това каква трябва да бъде ролята на Европа за българите първите две теми са били околна среда и климат и външни граници.

Без повече флиртове с Ердоган

В българските уши това трябва да прозвучи много ясно: Брюксел няма повече да приема флиртуване с Ердоган, коментира Весела Чернева. 3-те млн. мигранти и бежанци, които се намират в Турция, вече не са достатъчен аргумент Европа да си затваря очите за това какво става в страната и как тя се държи с държави - членки на ЕС, като Гърция и Кипър.

Как функционира европейската солидарност във външната политика все повече ще става въпрос, от който България трябва да се интересува и да бъде малко по-внимателна в своите алианси, смята тя.

Веселин Желев коментира обаче, че стане ли въпрос за съседни държави, България "трябва да напомни на Европа, че тези, които най-остро говорят на Ердоган, не граничат с Турция и нямат турско малцинство". В същото време София не бива да проявява колебливост, стане ли въпрос за "червени европейски линии".