Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани

Увеличението на тавана на държавния дълг до 3,8 млрд. евро е продиктувано от ликвидни затруднения и финансови решения, натрупвани през последните години. Около тази позиция се обединиха икономистът доц. Щерьо Ножаров и финансовият анализатор Макс Баклаян в ефира на Нова нюз.

Според доц. Ножаров страната е в ликвидна криза, което прави поемането на нов дълг неизбежно. „От около 4,7 млрд. евро ликвидност реално правителството разполага с едва около 800 млн. евро. Именно затова се налага тегленето на този дълг“, заяви той. Още през май икономистът определи състоянието на бюджета като „катастрофално“ и заговори за наличието на „зомби икономика“.

Макс Баклаян допълни, че настоящият дълг не е по вина на сегашното правителство, а е следствие от натрупани проблеми. По думите му предишни управления са прикривали реалния дефицит, като са изваждали разходи извън бюджета чрез Българската банка за развитие и в същото време са завишавали изкуствено приходите чрез дивиденти от държавни фирми. По-рано този месец анализаторът коментира, че България е влязла в еврозоната „с лъжа“.

„Предходните управления не бяха достатъчно внимателни в разходната политика и настоящото правителство наследява „финансова атомна бомба“, която трябва да бъде управлявана“, каза Баклаян. Той припомни оценки, според които реалният дефицит за 2025 г. може да е бил около 5,5%.

Прогнозата на доц. Ножаров е, че бюджетният дефицит през 2026 г. ще остане над европейския праг от 3% и вероятно ще достигне 4,1%, както очаква и Европейската комисия. „Това ще бъде допуснато, защото след стартирането на процедура при свръхдефицит правителството ще разполага с шестмесечен срок да представи план за фискална консолидация“, обясни той, като добави, че дори спешни мерки няма да дадат резултат до края на годината. Още през май от Института за пазарна икономика предупредиха, че страната е в най-лошата си фискална позиция от началото на века.

Двамата експерти бяха единодушни, че основният проблем не е размерът на дълга, а за какво се използва. „Въпросът е как се използва. В момента виждаме, че значителна част от средствата се насочват към възнаграждения в държавния сектор, а не към инвестиции, които биха могли да генерират бъдещ растеж“, коментира Баклаян. Ножаров също подчерта, че парите отиват за доходи и текущи разходи, което задълбочава проблема.