9 дни след въвеждане на еврото в България остават открити много въпроси: каква е равносметката, какви трудности срещат гражданите при разплащане и обмяна на левове, какви са трудностите и ползите от въвеждането на единната европейска валута? Мнения по горещата тема сблъскаха икономистите Васил Караиванов и Димитър Събев с финансовият анализатор Деян Василев.

Събев сподели личните си впечатления от пазаруването си в голям супермаркет през последните дни. „Пазарувах храна за седмицата за семейството си. Имаше около 15 или 20 процента разлика в сумата, която платих в евро. Може би е било демонстративно: „Виждате ли – дойде еврото, но не вдигаме цените!”. Но дори да е било така – видно е, че искат ли – могат”, обясни той. 

Според Василев финансовите системи са заработили нормално. "Очаквахме, че има вероятност да не работят дълго време. Това е колосален труд. Онлайн плащанията и банкоматите заработиха нормално. За Нова година не чух някъде някой да не си е платил сметката. Хората бяха подготвени. Първите дни минаха добре", отчете той. 

Той подчерта обаче и факта, че броят на стартовите пакети, които струваха по 20 лева и се продаваха в банките, не достигнали до много хора. "Това можеше да облекчи в тези дни по-бързото преминаване към евровите монети и банкноти. В момента има затлачване. Има места, където все още няма достатъчно оборот. Но съм оптимист от гледна точка на това, че остават цели три работни седмици до края на месеца и този проблем с лева и еврото, с рестото, ще изчезне и ще преминем почти изцяло на евро", прогнозира той. 

Васил Караиванов също изтъкна, че той не е имал някакви "много големи отрицателни наблюдения в първите дни след приемането на еврото у нас". 

Ескпертите коментираха и ползите за страната ни от приемането на единната европейска валута с оглед на инвестициите и доходите.

"В момента лихвите по кредитите в България не са високи. Даже по ипотечните кредити те са по-ниски, отколкото в Западна Европа. Но тук става дума за рейтинг. За престиж. За една голяма таблица от страни, в които са наредени например 20–30 или 50 държави от така наречения регион „Нова Европа“. Има хора, които работят с пари, които гледат тези таблици и виждат, че България е в по-добра позиция от другите. Те купуват национален дълг. По-склонни са да направят инвестиция в страната. Тоест повишаването на кредитния рейтинг със сигурност ще бъде добро. До този момент това винаги се е случвало в страна, която е влизала в еврозоната", обясни Събев.

Караиванов изтъкна, че след приемането на еврото "не сме станали много по-бедни". "Имаше страшни прогнози. Това, което имаме като даденост, хората го приемат като нещо съвсем нормално. Ако направим една проста сметка – левовете в нашата икономика в края на миналата година бяха около 200 милиарда. Валутният резерв е 40 милиарда евро. Като направите съотношението от 200 към 40, означава 5 към 1, при фиксиран курс 1,95583 към 1. Това означава, че ако валутният борд беше паднал по някаква причина и трябваше да обменим българските левове в евро, курсът нямаше да е близо 2 към 1, а щеше да бъде 5 към 1. Тоест 5 лева за 1 евро. Можеше да бъдем доста обеднели", подчерта той. 

Зорница Русинова: Рано е да се прави извод дали преходът към еврото е труден

Деян Василев обясни обаче, че Брутният вътрешен продукт "не означава парите в обращение". "Валутният борд означава, че за всеки лев има евро. Резервът е около 35 милиарда евро. Има около 70 милиарда лева в обращение. Брутният вътрешен продукт е парите в обращение и това колко пъти се обръщат.  Тоест, ако се обърнат пет пъти, се получава брутният вътрешен продукт. Аз купувам стока за 1 лев, вие купувате – това е обръщението. Едни 70 милиарда лева се завъртат пет пъти", заяви той. 

Финансовият анализатор изтъкна, че "забогатяването става малко по-бавно". "Когато имаш забогатяване от 2–3%, а годишно 4% - за една година то не се усеща. Да погледнеем съседна Сърбия. Преди 30 години сме стартирали с равна покупателна способност с нея. Сега сърбите не ни гледат като западноевропейци. Същото става и в Румъния. Там леята е нестабилна. Централната банка на Румъния поддържа основен лихвен процент от 5–6 на сто, за да предотврати обезценяването на валутата си. Когато валутата ти е с лихва 5–6% - оттам започва и цената на кредита. Икономиката умишлено бива свивана, за да не се обезцени леята. При нас забогатяването става почти автоматично с тази валутна стабилност", категоричен е Василев .