Петгодишният конфликт между централното правителство на Испания и каталунските власти е неприятна тема за привържениците на умерения национализъм. Но независимо дали това се харесва на болшинството испанци, походът на Каталуния за отцепване достигна до финална права.

А позицията на Мадрид е непреклонна – властите се готвят да блокират референдума, като се аргументира с конституцията, която не предвижда самоопределяне на регионите. Според управляващите последиците от излизането на Каталуния ще са „непредсказуеми”, коментира испаният в. "Ел Паис".

Първо, раждането на Република Каталуния никога няма да се случи. И вината за това не е на централното правителство. Вината е на правителството на автономната общност (Generalitat), което подкопава идеите за демокрация и поема пътя към националистическото развитие в региона – път, в който преобладават местните закони и правила. Създаването на нова независима държава ще доведе до социална стратификация и враждебност, както и до огромни икономически загуби. Това не се вписва в толерантността на каталунците. Не забравяйте, че Барселона се счита за световен културен център и космополитен град.

Много от жителите на Каталуния разбират, че референдумът, насрочен за 1 октомври, трябва да даде отговор на един прост въпрос: „Каква част от каталунците подкрепят отцепването от Испания?” Тази идея не се ползва с подкрепата на абсолютното мнозинството в региона и затова не трябва да очакваме раждането на независима Каталуния.

Вероятно повечето жители на малките селища ще гласуват за отделяне. Но болшинството местни не подкрепят сепаратисткия проект за ръководство на автономната общност.

Според Рамон Маримон, професор в Европейския университета във Флоренция и Университета "Помпеу Фабра" в Барселона, в момента главните проблеми на Испания са три.

Първо, страната е едновременно централизирана и децентрализирана държава.

Второ, централното правителство разпределя финансовите средства за автономните региони, но това се прави непоследователно и с нарушения.

На трето място, Мадрид, който признава културното и езиковото разнообразие на страната, същевременно се стреми да наруши деликатното равновесие между националните и регионалните интереси и ценности.

Подобен род шизофрения и непоследователност не са учудващи. Общественото мнение като правило се основава на два противоположни независими интереса – центристките и местните.

Едно обаче е ясно - предложеният плебисцит няма да разреши дълбоките проблеми, които пречат на испанското общество през последните пет години.