Ели Секуловска*, БГНЕС

Гробовете на илинденските въстаници се намират на градските гробища Гумендже в Крушево. Тук е гробът на Питу Гули, както и на други илинденци. В непосредствена близост до общия гроб на загиналите комити край местността Слива също има четири гроба, всичките един до друг. Това са гробовете на моите предци, занемарени и неузнаваеми, покрити с бурени, обрасли с мъх и трева. Явно хората, които отговарят за поддържането на гробищата, умишлено не ги поддържат изобщо, за да не се виждат надгробните плочи, защото надписите по тях са на български.

Първият гроб е на моя пра-прадядо Секула Гьорев, както и този на баща му Веле Гьорев, известен още през Възраждането. Надгробният камък е изписан на български.

Секула Гьорев имал трима сина: Веле Секулов, Димитър Секулов и Сотир Секулов. Да кажем няколко думи за Секула Гьорев и Веле Секулов.

През 60-те години на 19 век в Крушево започва борбата на българите за самостоятелна църква и образование на български език. През 1863 г. учителят по гръцки Иван Шумков открива първото българско училище. През 1868 г. е осветена българската църква „Успение на Пресвета Богородица“ и същевременно е основана българската църковна община в Крушево. Нейният основател Иван Шумков пише:

„На 1 октомври 1868 г. поканих в дома на Стоян Ангелов следните по-богати българи: Веле Гьорев, Секула Гьорев (и син Веле Секулов), Никола Петрев, Ицо Каров, Стойче Ангелов, Наумче Аврамоски, Кръсте Угринов (безиржи), Хаджи Антон. Замфир, Павле Пантов, Аврам Силянов, Апостол Топале и аз: общо 12 души. Тия дванадесет души ги обявих за първата българска община в Крушово под моето председателство. от които първите пет са от бърсячкия род, а последните – от мияците”.

През същата година, след освещаването на българската църква „Успение на Пресвета Богородица“, Иван Шумков заминава за Румъния и Русия, за да събере пари за храма, да го снабди с богослужебни книги и църковни одежди и съдове. Всъщност организацията е създадена след завръщането му в Крушево през 1869 г. По пътя за Крушево, в село Бунево, Златишко, Шумков среща Васил Левски.

В заговора, т.е. в конспиративната организация влизат предимно възрастни, по-възрастни крушевци, защото Шумков не вярва на млади, буйни умове. Участват: Никола Петров, Секула Гьорев, Веле Секулов, Димитрия Велев, Ицо Карев, Хаджи Антон (Андон) За(м)фир, Тасе Кюмурджия, Илия Тошев, Иван Б. Шумков, Стойко Шумков, Петре Локвенец (Локвенов), Стойче Ангелов Кюркчия, Боце Бояджия, Наум Аврамовски, Стоян Ив. Везенков, братята Георги и Митруш Мочурци, поп Христо Стефанов Милев от с. Сопотница и Гьоре Велянов (баща на Димитър Велянов). Всички участници в този заговор са въоръжени с турско оръжие и сами са приготвили куршуми и сачми. Нове Тарунаров от с. Вранещица, чичо на Иван Шумков, снабдява членовете на революционната група с барут.

Недоволството от решенията на Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.), който оставя Македония под властта на Османската империя, се проявява през октомври 1878 г. когато избухва Кресненско-разложкото въстание (1878 – 1879 г.). През 1878 г. свещеник Христо Стефанов Милев, заедно с няколко свои съмишленици от Крушево и околията (братя Димитър и Михаил Чакреви, Мицко Карев, Веле Секулов, даскал Георги Бояджиев, Ангел войвода и др.), решават да организират въоръжени действия срещу турското правителство. Те смятат, че по този начин ще предизвикат намесата на Русия и освобождението на Македония.

Веле Секулов е убит от башибозука през 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание, а гробът му се намира до този на баща му.

За мое голямо учудване надгробният камък (кръстът) е сменен през 1912 г. и вместо Веле Секулов пише Vele Sekulic, а кръстът дори не е изправен!

В същия гроб е погребан единият от двамата му синове, убити след идването на сърбите през 1912 г. Другите два гроба са неузнаваеми, на единия има само кръст и той е замазан с бяла боя, за да не се разпознава епитафията, а на другия гроб също няма надпис.

Вторият син на Секула Гьорев, Димитър Секулов е виден деец и министър на храните и финансите в правителството на Крушевската република. След падането на Крушевската република е заловен и докаран пеша във вериги от Крушево до Битоля. Изправен пред Бахтияр паша и осъден на 101 години плен в Анадола. Чуждите консули в Битоля искат освобождаването му, така че Димитър се завръща в Битоля след две години плен, но тежко болен. Умира през 1906 г. на операционен стол в София.

Остава само прадядо ми Сотир Секулов, който дарява средства както на екзархийските училища в Крушево, така и на църквата „Св. Богородица“ в Битоля.

След това останалите членове на семейството са убити, хвърлени в затвора и многократно преследвани от югославските власти през 1949 г. 10 души от моето най-близко и по-голямо семейство загинаха. И до ден-днешен усещам последствията.

Използвам случая да информирам и обществеността в България какво се случва с гробовете на българите в Македония. Това не е единичен случай. В същото време искам да апелирам да се направи нещо. Поне борците за българската кауза да си носят фамилията както са били живи и наистина да почиват в мир. /БГНЕС

*Ели Секуловска е активист за правата на човека в Македония.