Санкциите на Вашингтон срещу сръбската петролна компания НИС са част от американския пакет мерки срещу руския енергиен сектор. Тежки загуби обаче понася и хърватския оператор на Адриатическия петролопровод ЯНАФ, които могат да надхвърлят 18 млн. евро, ако ограниченията останат в сила до края на годината
Американските санкции срещу сръбската петролна компания НИС, които влязоха в сила днес, заплашват с тежки финансови последици и хърватската компания ЯНАФ – основен партньор на НИС в транспортирането на суров петрол, предаде „Форбс Хърватия“, съобщи БТА.
Компанията изчислява, че ако ограничителните мерки останат до края на годината, загубите ѝ ще надхвърлят 18 млн. евро.
Хърватският държавен оператор на Адриатическия петролопровод ЯНАФ подписа миналата година многогодишен договор с НИС за транспортиране на 10 млн. тона суров петрол до края на 2026 г., като годишните приходи от сътрудничеството възлизат на около 40 млн. евро, припомня изданието.
„Надяваме се НИС да намери решение с американците и руснаците“, заяви председателят на управителния съвет на ЯНАФ Степан Аданич пред Хърватското национално радио.
Санкциите срещу НИС са част от американския пакет мерки срещу руския енергиен сектор, тъй като над 55 процента от акциите на компанията се държаха от „Газпром“ и „Газпром нефт“, припомня „Форбс Хърватия“. Вашингтон отложи прилагането им осем пъти от януари насам – – последно до 8 октомври – но ново удължаване не бе дадено. ЯНАФ получи временен лиценз за завършване на текущи транспортни дейности до 15 октомври.
От НИС увериха, че са осигурени достатъчни запаси от суров петрол и горива, а снабдяването на пазара е стабилно. Компанията уточни, че при евентуални проблеми с международни разплащания, плащанията ще могат да се извършват с местни карти, в брой и чрез системата „IPS show“.
НИС заяви още, че продължава диалога с американското министерство на финансите по искането за премахване от списъка SDN (Specially Designated Nationals, санкционния списък на Вашингтон – бел. ред.) със санкционирани физически и юридически лица, подадено още през март, посочва „Форбс Хърватия“. Междувременно „Газпром нефт“ намали дела си в компанията до 44 процента, опитвайки се да смекчи ефекта от санкциите.
Според експерти продължителното действие на санкциите може да доведе до затруднения при доставките на суров петрол за Сърбия, повишаване на цените на горивата и проблеми с платежните трансакции, като негативният ефект би могъл да засегне и страните от региона.
Още от Бизнес
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване
Цанко Арабаджиев: ББР може да мобилизира частния капитал за изграждането на стратегическата инфраструктура в страната
В дискусията, посветена на инфраструктурните инвестиции, участваха също министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, представителят на Световната банка Антонио Нунес, президентът на Американската търговска камара в Армения Елина Маркарян и представители на бизнеса от региона
За пореден път САЩ удължават срока за продажбата на "Лукойл"
Санкциите наложиха продажбата на международния портфейл на най-голямата руска рафинерия, който е оценен на около 22 млрд. долара и включва нефтени находища, рафинерии и бензиностанции от Ирак до Финландия.