Марк Фейгин: Конниците на Апокалипсиса постоянно препускат из Русия

Час от интервюто на руския юрист, правозащитник и опозиционер Марк Фейгин пред украинското издание Фабрика новин.

— Марк, приветствам ви.

— Здравейте. Да, радвам се да ви приветствам. Радвам се да поздравя всички зрители.

— Чумата в Русия. От една страна, това не е чак безпрецедентна история — достатъчно рядко явление е, но е много символично. И мнозина обърнаха внимание именно на символиката на момента, защото става дума за библейската история с конниците на Апокалипсиса. Как мислите, може ли историята с чумата да има някакъв символичен ефект в Русия, или това е преувеличение?

— Каква чума? Аз изобщо съм пропуснал всичко.

— В Русия има случай на чума, заразяване. В Иркутск вече затварят болници под карантина. Руските власти, разбира се, се опитват да мълчат, въпреки че са написали, че става дума за чума, а след това са изтрили съобщението. Интересно се развиват събитията. Но самият факт, че чумата се разпространява в Русия — доколко чумата е лечимо заболяване? Все пак не живеем във времето на холерата и всичко останало.

— Мисля, че с това някак ще се справят. Наистина е удивително, че изобщо трябва да се провежда ваксинация срещу подобен род епидемии. Не знам, аз сега за първи път чувам за това. Не следя толкова чумата в Русия или подобни епидемии и епизоотии. Затова мисля, че тук трябва да се търси само символика. Не мисля, че съществува толкова голяма опасност проблемът да се разрасне.

— А що се отнася до символиката — с известна ирония може да се каже: има ли тук някакъв символизъм, прави ли се мост между епидемиологичните заболявания и съзнанието?

—Образът е твърде директен, но все пак, разбира се. Не е случайно, че с Русия всичко, което се случва, много по-важните неща са много по-сериозни знаци и свидетелства за увреждането на съзнанието на цяла нация.

Разбирате ли? Тук изобщо не е задължително човек да се разболее от нещо. Това е почти хронична болест. Тя само на пристъпи показва себе си, особено когато се съчетава с чисто физическо неразположение. Разбира се, за образа може да се види всякакво предзнаменование.

— Да, точно така.

— Що се отнася до конниците на Апокалипсиса — знаете, те постоянно препускат, не им трябват поводи, честно казано.

Деградацията на Русия е започнала много преди войната: имперският реванш и идването на Путин са един и същ процес

Ако вземем биологичното заболяване и политическото заболяване, защото това, което се случва с Руската федерация, това, което се случва с путинска Русия — дори за хората, които са наблюдавали Русия преди голямата война — изглеждаше, че има някакъв етап, който не е невъзможен, но е изключително малко вероятен. А това, което наблюдаваме сега, беше трудно да си го представим.

— Какъв етап? Кажете.

— Не знам. Може би терминален, а може би не. Може би ще има много дълга агония, а може би агонията изобщо няма да приключи. Не знам. Но това, което лично мен ме впечатлява в тази история, е как може да се деградира за толкова кратък срок.

Дори ако началната ти точка не е особено добра, все пак, наблюдавайки това, което се случва с Руската федерация, виждаме, че деградацията е системен процес. Тя сама по себе си е процес. Не може нещо просто да деградира изведнъж, от нищото, без някакъв катарзис да започне обратното движение. Възстановяването.

Този процес е бил стартиран много по-рано. Не става дума само за последните няколко години. Русия очевидно е стигнала до сегашното си състояние, но всъщност деградацията е започнала много, много по-рано.

— Добре, да започнем от идването на Путин на власт.

— Всъщност бих казал, че неусвоените уроци от предишните десетилетия още през 90-те години до голяма степен са предопределили това, което се случва сега. Непоследователността на действията спрямо предишния режим, комунистическата власт, съветската система и системата на репресивните органи, преди всичко КГБ, от една страна, и идеологическата безпомощност, от друга.

Какво искахме — да бъдем част от Запада или да изградим империя? Не е случайно, че събитията в Бендери, в Молдова, започнаха още при Елцин. За Чечения изобщо няма нужда да говоря — това е ясно.

Всичко това постепенно се е натрупвало. Путин в известен смисъл стана проводник на този процес, но едновременно с това и негово логично продължение.

Това е много важно. Ако се замислим и погледнем назад, всички, които в момента са на власт, са хора предимно между 70 и 80 години. Те са израснали от КПСС, от органите за сигурност или практически от съветския апарат.

Разбира се, от по-ниските нива, защото все пак са минали няколко поколения. Хора от Политбюро вече няма. Но това са хора, които носят в себе си рецидива на миналото. Те изграждат това, което им е познато.

Путин смята за образец ГДР — с нейната съветска многопартийност, с комунистическата система, със ЩАЗИ и с вечните претенции да бъдем малко Запад, но само много особен.

От тази гледна точка има още много неща, но бих казал, че това, което се случва с Русия, не е резултат от тази война. Тоталитарният дрейф е процес, към който Русия е била обречена. Просто сега той е в една особена фаза. А войната винаги е особена фаза, особено когато е мащабна, тотална война.

Тоталитарният дрейф на Русия е зрял десетилетия: Чечения, Приднестровието и имперският реванш са проправили пътя към войната

Разбира се, корените са и в 2000-те, и в 2010-те, но и през 90-те е имало достатъчно примери. Чечения, както вече казах, намесата в ситуацията с Приднестровието и редица други неща.

Обръщането на самолета на Примаков — такива неща. Всичко това беше своеобразен имперски реванш.

Те през цялото време трябваше да го преодолеят, вместо просто да продължат напред и да го оставят зад гърба си. Нужно им беше да доказват нещо: „Ние не сме като другите, ние сме специални, всичко това е ситуационно, а всъщност сме велика държава. Нека ви го демонстрираме.“

И това доведе до резултата, до който доведе.

Би било удобно да кажем: „Това е някакъв извратен процес на Путин през последния четвърт век.“ Добре, а преди това всичко било наред? А какво точно е било наред?

Елцин съзнателно постави Путин за свой наследник, знаейки, че в крайна сметка това приблизително ще доведе до онова, което се случва сега.

Сега ми харесва, когато се опитват да оправдават нещата и казват: „Не, той не е искал това.“ Много неща са ми разказвани лично от Борис Немцов, когато още беше жив. Аз го посещавах в болницата. Михаил Касянов също ми е разказвал много неща лично, а и публично ги е разказвал. В това няма никаква тайна.

Дори как са хвърляли телефона от колата, докато са пътували, за да не ги подслушват.

Затова бих казал, че това е последователен деградационен процес, продължил десетилетия, а не нещо, което се е случило само заради годините на войната.

— А има ли край на тази деградация? Някаква червена линия? Не говоря за разпад на системата — това е ясно. Но ако системата не се разпадне?

Защото сега се появи информация, че Путин уж е казал на руската армия — не знам дали е вярно, западната преса го съобщава — че няма никакви ограничения и да правят каквото искат. А това, което правят сега, те отдавна го правят, още от 2022 г., но сега вече директно нанасят удари по леки автомобили на мостове — абсолютен, ничем неприкрит терор.

Има ли граница, някаква точка, в която тази деградация спира?

— Не. Не може да има предел, защото границите на този предел непрекъснато ще бъдат отмествани, докато не бъде постигната целта. Той проучва и върви точно дотам, докъдето може да стигне.

Ще обясня. Още по-рано не е имало ограничения. Те бяха премахнати още през февруари, когато видяха, че Украйна не може да бъде превзета за три дни.

Ще ви припомня, че Буча се случи фактически през март. Имаше разместване на сроковете, труповете са лежали известно време по улиците. А там можеше да се дава команда: „Убивайте местните, сплашвайте ги, направете така, че хората в Украйна да се уплашат и да се предадат.“

Мисля, че именно това е бил разчетът.

— И до какво доведе това?

— До всички останали последствия. До ожесточение. И то беше взаимно. И сега го има. Украйна все пак се опитва да спазва цивилизованите правила, но не бива да имаме илюзии.

Ожесточението вече е взаимно, защото, когато виждаш всичко това, да мотивираш войник от ВСУ в окопа с Женевската конвенция е много трудно. Трябва много, много да се постараеш да му обясниш, че въпреки всичко трябва да се държим по друг начин.

Но безусловно Путин прави това и от отчаяние в известен смисъл, защото вече почти пет години той не може да постигне това, което иска — да завладее Украйна.

Путин не успя да превземе Украйна и заложи на терора: Кремъл иска да направи живота на хората непоносим

И от това състояние — колко време имам, за да изпълня все пак тази задача — той е готов да предприема най-дръзки действия.

На фронта това не му се получи и няма да му се получи. До Киев руските войски няма да стигнат.

Какво тогава може да се направи? Да се въздейства върху обществото чрез деморализация. Да се рушат мостове, да се прави животът невъзможен в столицата, да се убиват повече цивилни. И тогава хората ще се уплашат и ще започнат да молят собствената си власт: „Спрете всичко това, съгласете се с техните условия.“

Мисля, че именно това е разчетът. А какво друго може да постигнеш, като убиваш мирно население и правиш живота в Украйна непоносим и невъзможен?

В Киев наистина животът може да стане непоносим. Ако бъде лишен от системите за поддържане на живота — отопление, енергия, канализация, мостове — разбираемо е, че там ще стане невъзможно да се живее.

Представете си човек с малко дете в Киев, ако изведнъж настъпи зима. А там има сериозни студове. Аз съм бил многократно в Киев и съм прекарвал много време там през зимата — през януари, февруари, декември, ноември, в различни периоди.

При рязко континентален климат може да бъде много студено.

Очевидно именно към това е насочено — към пълното обезводняване и обезкървяване на онази част от Украйна, която все още по някакъв начин може да съществува.

Във фронтовата зона това се случва отдавна. Там вече няма живот. Какъв живот може да има в Славянск или някъде в Камишеваха на юг?

А за да усетят тези прифронтови условия и в столицата, Москва прави всичко възможно за това.

Но повтарям — предел няма.

 Може ли да се стигне дотам, че хора да бъдат разстрелвани директно по улиците? Може.

 Да бъдат поставяни до стената, дори мирни хора? Може.  И деца да бъдат разстрелвани?  Защо не? Защо не? Може да се стигне дотам, защото, още веднъж повтарям, имаме работа с абсолютното зло. И тук никакви оправдания не са възможни.

Зюганов заговори за война с Европа: част от системата вече се страхува от бъдещата отговорност

— А какво ще кажете за преклонението пред това абсолютното зло вътре в Русия? Ето например Зюганов, сателитът на КПРФ, излезе с едно достатъчно неструктурирано обръщение, в което говори за голяма война с Европа, за 2029 г. и така нататък.

Но след това добавя пояснение, че най-вероятно Русия няма да издържи. Това послание към Путин ли е: „Ние подкрепяме Владимир Владимирович и вашия курс, но все пак може би трябва да се замислите“?

— Разбира се, някакъв сигнал може и да му изпращат. Виждаме различни изблици в тази посока. И, разбира се, някаква група изпраща тези сигнали, защото се страхува за себе си.

Защото, ако се стигне до тази точка, до тази граница — както гласи цитатът на Гьобелс: „Заедно вървяхме, заедно и ще висим“ — ако Зюганов си мисли, че ще каже: „Не, ние винаги сме били против, какво искате от нас? Аз там съм казвал, че няма да издържим“ — не, не, не.

Ще ги съдят като военни престъпници не по отделни реплики, балансирани изказвания от типа: „Войната, разбира се, ще я подкрепим, напред, Украйна ще превземаме, но с Европа война няма да водим.“

Не. Това е опит за самосъхранение. На петата година вече е ясно, че трябва някак да се прикрият и обезопасят.

Защо? Защото за войната често се говори така, сякаш е някаква спонтанна животинска проява.

Нищо подобно.

Животните не убиват себеподобните си просто така — най-често става дума за храна, за женски или за нещо подобно. Артър Кьостлер много добре описва в редица свои трудове, че войната е продукт на неокортекса, а не на лимбичната система.

Човек планира, разсъждава, подготвя се, мами, хитрува, пише планове, натрупва ресурси, за да води война.

Войната е продукт на разумната човешка дейност, а още повече когато продължава дълго.

Това не са случайни, спонтанни реакции.

Всички те са въвлечени в това.

Разбира се, на тях им се искаше за три дни да превземат Украйна, после да празнуват, да правят паради и да хвърлят шапки във въздуха.

Но това не се случи.

И какво да правят сега? Как да постъпят? Кой ще носи отговорност?

Тези въпроси неизбежно възникват, независимо колко се перчат.

Преди всичко самият Путин, който непрекъснато разказва някакви приказки, че едва ли не след година и половина ще вземе всичко. Че в Донецка област остават 15 процента неокупирана територия.

А ако не я вземе, ще си даде още година и половина. Ако и още година и половина не стигнат — още година и половина.

А колко хора ще бъдат убити през това време?

Да спре войната той вече не иска.

Защо?

Защото няма такова съображение: „Толкова много направихме, толкова хора загинаха. Ако не спрем, ще загинат още.“

Не. Това не е ценностна конструкция.

В нея отсъства идеята за цената, която може да зачеркне целта.

Няма я.

Ще убие още един милион? Е, и какво? Два милиона? Е, какво толкова?

Кремъл не брои загубите: Путин е готов да продължи войната, а съюзниците му вече търсят начин да се спасят

Затова Зюганов и хора като него вероятно разбират инстинктивно, че в краен случай ще кажат: „Всичко е Путин, това не ни засяга.“

Това винаги е един и същ номер: „Не съм аз, не е мое.“

Комунистите, между другото, го умеят най-добре.

Зюганов е хитър човек, обучен още в ЦК. Той успява да се измъкне от всяка ситуация.

Ще ви напомня, че той успя да не попадне под краткия валяк след ГКЧП. Успя да излезе от това, да създаде КПРФ върху останките на КПСС, особено върху руската ѝ част.

И въпреки че на старта се опитваше да държи дистанция, твърдейки, че са продукт на идеологията, а не наследници на КПСС, хората, които създадоха КПРФ, много добре помнят как всичко се случи.

Те ще се опитат да се самосъхранят в тези условия.

За тях е важно системата да не изчезне, защото се оказа, че в тази буржоазно-капиталистическа система комунистическата партия на Зюганов може спокойно да съществува и да прави същото като останалите — да печели пари, без да се притеснява.

Те превърнаха партията си в бизнес и не защитават никакви социални интереси, гласувайки за най-драконовските закони. Всичко това за тях е празен звук.

Това е един вид путински бизнес — позволено им е да съществуват в него.

Жириновски също съществуваше по този начин. Затова вече му издигат паметници в Москва.

Всички тези хора са част от системата — от системата на специалните служби или от чисто икономическата и политическата система. Те са нейна част.

И не искат системата да изчезне.

Путин лесно може да пожертва отделни хора, но самата система — не.

Именно затова има тази амбивалентност.

Ето го православният комунист Зюганов — постоянно говори за Христос, който бил първият комунист, а едновременно с това разказва за обществената собственост върху средствата за производство.

Така че логиката е напълно ясна: те не искат да изчезнат сами, ако войната все пак не донесе желания резултат.

Кой ще отговаря за престъпленията на режима: обкръжението на Путин и силовиците са в зоната на риска, пропагандистите ще търсят оправдания

— А като юрист, ако коментирате тези техни страхове — кой от тях може да се измъкне, ако започнат съдебни процеси? Кого ще съдят?

— Всички ще се опитат да се измъкнат, чак до Соловьов.

Всеки ще ви разказва, че с всички сили и по всякакъв начин се е съпротивлявал.

Но това вече сме го виждали много пъти. Същото се случваше и по време на процесите в Германия — не само на Нюрнбергския процес, но и при по-малките процеси.

Всички разказваха приказки. Най-ярките примери са хора като Ялмар Шахт или други, които твърдяха: „А аз какво? Аз къде съм? Не ме намесвайте в това. Това е Шпеер, това са други хора.“

Всеки ще търси оправдание.

— Всички ли ще искат да попаднат в затвора, лагерите или до стената?

— Не, разбира се.

Основно това ще бъде олигархията и някаква част от висшия ешелон на властовия апарат.

Без бюрокрация няма да мине.

Ние сме работили по градовете, в субектите на федерацията, в областните и краевите администрации. Какво правехме? Получавахме заповеди и си вършехме работата.

Тази публика действително притежава определен политически имунитет спрямо отговорността за всичко.

До тях вероятно няма да се стигне.

Най-близкото обкръжение на Путин, самият Путин, военната и силовата бюрокрация — те са в зоната на риска.

Останалите в известна степен могат да играят с това както искат.

За пропагандистите изобщо да не говорим.

Те ще кажат: „Ние сме журналисти. Това е всичко. Ние никого не сме убивали, решения не сме вземали. Какво искате от нас?“

Макар че в Нюрнберг са съдили и редактори, така че не е факт, че ще успеят да се измъкнат.

Има и примерът с „Радио Хиляда хълмове“ в Руанда.

— Да, има такъв пример. Съвременен пример.

Там, в Африка, всичко е по-особено. Но и там бяха осъдени хора, и напълно заслужено, за конфликта в Руанда.

Не знам. Проблемът е, че категориите трудно могат да бъдат определени.

Всичко ще се разпадне до индивидуални оправдания и търсене на лична индулгенция.

Някой Соловьов изведнъж ще сложи кипа и ще каже: „Аз съм евреин, какво искате от мен?“

Нещо такова.

Всеки ще търси начин да се оправдае.

Чеченците ще казват: „Ние сме потиснат народ, ние нямаме нищо общо с това.“

Някой като Алаудинов ще каже: „Защо сте се хванали за мен?“

Всичко ще бъде много индивидуално.

Разбира се, някои категории хора са на определена дистанция от решенията за войната.

Някой като Мишустин вероятно ще каже: „Извинете, аз се занимавах с правителството, с икономиката. Какви въпроси имате към мен? Аз не съм изпращал армията.“

Разбира се, те ще търсят такива пролуки, в които да се скрият.

Мишустин няма да изгради нова Русия: без демонтаж на путинската система страната отново ще възпроизведе стария режим

— А Мишустин не е ли фигурата, върху която може да бъде изградено нещо ново след Путин?

— Нищо ново не може да бъде изградено само върху една фигура.

Всичко това трябва да бъде пометено изцяло, за да приключи с всички тези рецидиви и диалектически завръщания.

Разбира се, дори Елцин не беше подходящ. Виждате до какво доведе това. А той беше кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС.

Само пълното разрушаване на всичко това до основи може да даде този ефект.

Погледнете балтийските държави, а в по-малка степен и Украйна, макар че там също процесите вървяха паралелно.

Там, където се освободиха от всичко това окончателно, възникна нещо ново.

— Когато казвате „ново“, може ли Мишустин да го изгради?

— Мишустин нищо не може да изгради. Той е продукт на собствената си роля в тази система.

Той за трети път, доколкото разбирам, ще бъде министър-председател.

— А какви фигури отвън могат да разчитат на някаква роля? Макар че и тези хора могат да бъдат на определени нива — други няма откъде да бъдат докарани. Извънземни няма.

— Някаква роля могат да изпълняват, но трябва да се определи нивото на достъп до властта на хората, които безусловно носят по-голяма отговорност от обществото, макар че и то носи колективна отговорност.

Как обществото е допуснало такива хора?

Може би още не осъзнава, страхува се да осъзнае или просто се страхува да признае, че тази отговорност ще трябва да бъде понесена.

Това не е юридическа отговорност — заради това няма да ви вкарат в затвора.

Но колективната отговорност, както съм казвал много пъти, например е свързана с репарациите.

Какво представляват те?

Ако една държава плаща, парите се събират от данъците на всички заради това, което е разрушено.

Украйна сега посочи цифра от 600 милиарда долара.

Кой ще ги плаща? Леля Мотя ли?

Хората просто не разбират.

Започва се с: „Ние нищо не дължим. Нека Путин плаща.“

Как ще го направите?

Как искате да върнете страната, а не лично Путин, обратно в международната общност и системата на международното право, ако не поемете отговорност?

Отговорността е неизбежна.

Хората, които са вземали решения, които са били във властта, дори да не са взели лично решението да разстрелват хора в Буча, не могат да изградят нещо ново.

Затова ако кажат: „Да се върнем в 90-те, да върнем заводските настройки и отново да започнем оттам“ — оказва се, че това не е гаранция.

Не трябва да се връщат назад.

Трябва да се изгради нещо принципно ново, паралелно.

А старото нека умира, да изчезва бавно в конвулсии.

Затова нито една от тези фигури не може да бъде основа за новото.

Но това не означава, че те не могат да бъдат преходни фигури и че в определен момент — например ако Путин утре умре — няма сами да започнат процес на ерозия на властта и нейното отслабване.

Системата е изградена така, че всеки наследник на Путин ще бъде по-слаб от него, а това означава, че ще отслабва и самата система.

И обществото трябва да се възползва от това.

Дали ще поиска да го направи — това е загадка.

Никой сега не може предварително да каже, че всички толкова силно се стремят към свобода, благоденствие и прогрес.

Нещо подобно засега не се вижда.

Путин на Валдай даде ясен сигнал: няма да спира войната и иска Украйна да остане без западна подкрепа

— Имаме въпрос от зрителите за Валдай. Какво се случи там и как оценявате казаното от Путин? Ще добавя нещо от себе си. Говорихме с Андрей Колесников, журналист и анализатор. Той каза, че е било интересно да се наблюдава Фьодор Лукянов.

Изглеждаше, че за първи път през последните години той се държи като модератор, а не просто като човек, който подава микрофона. Тоест задаваше някакви въпроси на Владимир Путин.

Поне бяха въпроси.

— Не бих преувеличавал ролята му. Ако някой не познава историята на Фьодор Лукянов — той е незаконно роден син на известния покоен артист Александър Ширвиндт.

Човек, който не е чужд на системата и по някакъв начин е бил привлечен към темата. Той е търсено лице във властта, осигуряващо ѝ някакви смисли във външната политика и така нататък.

Не трябва да се търси в него фигура, която изведнъж държи някакъв коз в джоба си.

Нищо подобно няма.

Това е абсолютно послушен елемент на системата.

Казали са му да задава въпроси и той е започнал да задава въпроси.

Той няма такава степен на самостоятелност: „Искам, задавам въпрос на Путин.“

Путин не участва в импровизации.

А що се отнася до Валдай, според мен, от гледна точка на голямата оценка, нищо не се различава от всички предишни години.

Всичко е същото.

Същото мърморене, същият опит за оправдание чрез резки заявления на Путин.

Нищо ново не открих.

Той отговори, че няма да има никакво примирие и прекратяване на взаимните удари.

Това ли беше всичко, на което се надявахме?

А някой съмнявал ли се е, че ще отговори точно така?

Кой е имал други надежди?

Той реагира така на Валдай, който вече се провежда някъде в Подмосковието.

И какво ново има?

Той обясняваше, че писмото на ръководителя на НАТО не съдържа заплаха за използване на ядрено оръжие в случай на изолиране на Калининград, прекъсване на логистичните пътища и така нататък.

Но още веднъж — нищо ново.

От Путин едва ли ще видите някаква новост в стила му.

Всички търсят смисъл в думите му, вслушват се.

Да, трябва да се слуша какво казва.

Но той казва едно и също.

С различни нюанси, различни вариации, но всичко е едно и също.

Посланието е: „Няма да прекратя войната. Ще я продължа. Дайте ми Украйна, а после ще видим.“

Той дори не дава никакви гаранции.

Не дава нито една гаранция, че войната ще приключи или че няма да има агресивни планове спрямо Европа.

Зад тази словесна шелуха няма никакви гаранции.

Единственото, което казва, е: „Искам сега да ми дадат Украйна. Прекратете военната помощ за нея.“

Отделните му реплики за Европейския съюз — че и без това ще се разпадне и така нататък — са прекалено самоуверени.

Съветският съюз се разпадна, а Европейският съюз някак си продължава да съществува.

Същото се отнася и до Америка.

При тях всичко се разпада, всички се разпадат, но по някаква причина изчезват главно самите тези, които предричат разпада.

Като цяло не бих откроил нищо.

Според мен това е заучено, дежурно поведение.

Нищо ново.

Кремъл се отказа от нова мобилизация, но засилва ескалацията: на Путин спешно му е необходим резултат от войната

— Трябва ли Путин сега да ескалира ситуацията? Като инструмент за запазване на властта и за поддържане на управлението необходимо ли му е това, или може да мине и без него?

— Той, виждате ли, сключи с обществото своеобразна нова сделка.

В какво се състои тя?

Всички очакваха мобилизация.

Аз, между другото, бях скептик. Казвах, че мобилизация няма да има. Поне до края на тази година няма да има.

Какво ще стане след това — ако фронтът рухне и войските започнат да бягат — може би ще измисли нещо.

Но засега точно така се получи.

Той каза: „Да, проведохме избори.“

Разбира се, никакви избори не са били това — просто пропагандно мероприятие.

Но той казва: „Няма да ви изпращам на месо.“

А останалите си казват: „Фу, слава Богу, нека другите да умират.“

И той продължи линията за принудително-доброволното набиране на военнослужещи по договор.

И всички са доволни.

От тази гледна точка посланието му е същото: „Продължавам войната.“

А това вече е ескалация.

Отказът дори от бутафорните, привидни преговори означава, че рушиш мостовете и продължаваш да стреляш.

Тръмп например казва: „Ще се договорят за рафинериите, Украйна прекратява, а ти увеличаваш ударите.“

Тази ескалация е нужна по две причини.

Първо, войната продължава прекалено дълго и трябва все пак да покажеш някакъв резултат.

Постоянно отлагаш сроковете, отлагаш, отлагаш, а нищо не се случва.

Тоест откровено заблуждаваш хората.

От друга страна, той разбира, че Тръмп е изключително благоприятен за него в момента.

Сега за Путин е най-благоприятният период.

Америка, де факто в лицето на администрацията на президента Тръмп, се държи като съюзник на Путин.

Разбирате ли?

Това е много благоприятно стечение на обстоятелствата за Путин.

При Байдън не беше така, въпреки че към Байдън имаше много претенции заради нерешителността му.

Путин разбира, че изборите през ноември Тръмп със сигурност ще загуби.

Те го знаят.

За тях това очевидно е резултатът.

Не са чак толкова глупави.

След това всичко ще се насочи към следващите две години и в по-голяма степен към промени в подкрепата за Украйна.

Обективно, защото Тръмп е достигнал, ако не окончателно, то почти до крайната точка на подкрепата си за Москва.

Той не предоставя на Украйна противовъздушна отбрана, средства за системите „Пейтриът“, не помага на Украйна със самостоятелно финансиране.

Но като цяло Тръмп вече не може да направи много повече.

Имаше прогнози: „Тръмп няма да проведе изборите, ще остане за трети мандат.“

Всичко това са пълни глупости.

Хората, които твърдят подобни неща, го правят от дълбоко неразбиране и от липса на системен анализ и базови познания.

Те не разбират Америка, не разбират Тръмп и така нататък.

Москва използва последния политически прозорец: историята със сватбата на сина на Тръмп показа отношението на Кремъл към САЩ

И в известен смисъл апогеят на всичко това е финансирането от Кремъл на сватбата на сина на Тръмп.

Да, това е много показателна история.

На пръв поглед е малка по мащаб, но обяснява много неща.

Тя показва как Тръмп възприема Москва, войната в Украйна и всичко останало.

Затова Путин, разбира се, ескалира, за да използва последните възможности в този период и да постигне целите, които е поставил.

Аз смятам, че няма да постигне нищо, но това е моето мнение, моята прогноза. Други могат да виждат нещата по различен начин. Не настоявам, че съм прав.

Ключови думи: Марк Фейгин, Русия, Владимир Путин, Украйна, война, Кремъл, Зюганов, КПРФ, мобилизация, Валдай, Тръмп, Москва, руска политика, руска деградация, репарации, военни престъпления

faktor.bg