Собственикът на компанията „РУДНАП ГРУП“ Воин Лазаревич, в който управител е била близката на Християн Мицкоски енергийна министърка на Северна Македония Саня Божиновска, е с изключително противоречива репутация и името му изкача от т. нар. „Панамски досиета“, показва разследване на БГНЕС.
Воин Лазаревич е един от най-големите бизнесмени в сферата на енергетиката не само в Сърбия, но и в страните от Западните Балкани. Той е купувал ток от България, а също така е имал бизнес и в Русия, който е свързан с банка, създадена да заобикаля санкциите, наложени на остатъчна Югославия на покойния вече диктатор Слободан Милошевич.
Според официалната биография на Лазаревич той започва кариерата си в адвокатската кантора на баща си, а през 1989 г. започва собствен бизнес, основавайки PIMA Котор през 1989 г. и PIMA Белград през 1994 г. През 1998 г. е министър без портфейл в правителството на Черна гора, а през 1998-2000 г. е съветник на министър-председателя на Черна гора Филип Вуянович. От 2000 г. е съсобственик на EFT Ltd., Великобритания. През 2003 г. приватизира компанията „РУДНАП“, а след напускането на EFT Group през 2005 г. оглавява собствената си компания „РУДНАП ГРУП“.
Но това е само видимата част…
Лазаревич и Хамович – енергийни босове
Вук Лазаревич се прочува като един от най-големите бизнесмени в сферата на енергетиката и най-вече с аферите, свързани с търговията на ток и приватизацията на Националната спестовна каса. По данни на „Инсайдер“, той и Вук Хамович, син на генерала от ЮНА Радомир Раде Хамович, за който се предполага, че е свързан с тайните служби на Югославия, са имали дялове във „Вексим банк“ (за която по-подробно ще стане дума по-надолу в текста – б. р.), където са попаднали част от изнесените пари през 90-те години. След 2000 г. там са се съхранявали валутните резерви.
Чрез инвестиране на държавни пари, депозирани във „Вексим“, Лазаревич и Хамович стават собственици на най-големия пакет от акции в Националната спестовна каса чрез свързани компании. През 2005-2006 г. техните дялове на многократно по-скъпа цена от 41 млн. евро са придобити от гръцка банка, която купува Националната спестовна каса.
Някъде по това време двамата се захващат с бизнеса с електроенергията. Те получават изключителното право да внасят и изнасят електроенергия за Сърбия. Според публикациите в сръбските медии, двамата са ощетили държавния бюджет на страната с 22 млн. долара.
Почти десет години по-късно Министерството на енергетиката повдига наказателни обвинения срещу Лазаревич и Хамович въз основа на доклада на екипа за борба с корупцията за злоупотреби в енергийния сектор. Тогавашният ресорен министър Зорана Михайлович заявява, че Сърбия е претърпяла щети за стотици милиони долари при сделки с техните компании.
Лазаревич и „Панама пейпърс“
Сръбските бизнесмени са широко представени в регистрите на „Мосак Фонсека“ - фирма, базирана в офшорния данъчен рай Панама, която помага на клиенти от цял свят да избягват проверки и данъци.
Подробности за дейността им са открити в „Панама пейпърс“ - масив от вътрешни данни, получен от германския вестник „Зюддойче цайтунг“ и споделен от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) с Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията и повече от 100 медийни партньори от 76 държави.
Бизнесменът Воин Лазаревич също фигурира в базата данни. Неговото сръбско дружество „РУДНАП ГРУП“ АД е създало през 2007 г. в данъчния рай на Сейшелите дружество, наречено „Giralia Resources Limited“, но не е известно с какво се занимава това дружество.
Лазаревич и създадената от Милошевич руска банка Euroaxis
През 90-те години на миналия век остатъчна Югославия под водачеството на диктатора Слободан Милошевич води поредица от кървави етнически войни срещу останалите републики в разпадната се федерация. Заради проявената жестокост от Белград по време на войните на Югославия са наложени международни санкции.
За да ги избегне, Милошевич създава в Русия банката „Вексим“, а по-късно след неговото падане от власт тя се преименува в Euroaxis.
Заради нарушения на правилата обаче банката попада в полезрението на руските власти. Един от акционерите в нея и член на Управителния съвет по ново време е Воин Лазаревич. Разследване на BIRN, базирано на изтекли записи и документи, хвърля светлина върху това как той и още двама сръбски бизнесмени са пренасочвали средства от нея към свои фирми в периода 2012-2015 г.
Воин Лазаревич, Топлица Спасоевич и Обрад Сикимич са използвали система за двойно счетоводство, за да избегнат проверката на Руската централна банка на факта, че по-голямата част от заемите на банката - платени от депозитите на Националната банка на Сърбия (НБС) - са отивали в техни собствени компании, сочи разследването.
През 2016 г. лицензът на Euroaxis е отнет. Две години по-късно руските власти запорират имуществото на Лазаревич и още няколко бизнесмени, включително на бившия сръбски посланик в Москва Йелица Куряк и на последния президент на банката Иван Маричич.
Любопитното при Маричич, който поема финансовата институция през януари 2015 г., за да я спаси, е, че преди това е довел до фалит базираната в Белград Srpska Banka.
По-късно той признава: „Не се предполага, че трябва да основеш банка, за да събираш ресурси от финансовия пазар и да финансираш собствения си бизнес.“ Според него нито е нормално, нито е позволено от закона това, което са правили собствениците на Euroaxis.
Банката отпуска заеми на компании, които са под контрола на нейното ръководство. По данни на руската Агенция за застраховане на депозитите Euroaxis е отпуснала повече от 40 кредита на 15 различни компании на обща стойност над 32 млн. евро. На пръв поглед те нямат нищо общо помежду си, но в действителност повечето от тях са свързани с триото Лазаревич, Сикимич и Спасоевич. Най-много са се облагодетелствали фирмите, свързани с Лазаревич, като девет от тях са получили 24 кредита на обща стойност около 20 млн. евро, разкрива BIRN.
Триото се е самоуличило в престъпление на тайно направен аудиозапис на едно от последните заседания на борда на директорите, свикано през 2015 г. в последен опит за спасяване на банката от неминуем фалит.
Euroaxis трябва да върне на клиентите си 17 млн. евро. Около 6 млн. евро са събрани от продажбата на централата ѝ в центъра на Москва. Тя е купена от Gorizont Apartments. Собственик на компанията е Андрей Маталига, който е и директор на „Янтар 96“ - фирма, собственост на Сергей Мефиедов, който пък е бизнес партньор на Артьом Дюмин, чийто брат Алексей Дюмин е бивш бодигард и дългогодишен довереник на руския президент Владимир Путин. /БГНЕС
Още от Свят
Екатерина Захариева: Фон дер Лайен обеща повече пари за иновации
"Надявам се тази подкрепа да бъде получена от държавите-членки", каза още българският еврокомисар
Християн Мицкоски: Хора от Средновековието ни спират за ЕС
Премиерът на Северна Македония заяви, че в откакто министрите му встъпиха в длъжност преди пет месеца, няма нито един корупционен скандал
Мексико: Ефектът от митата на Тръмп ще е загуба на 400 000 работни места в САЩ
Предложените тарифи ще засегнат особено силно най-големите фирми за износ в автомобилния сектор, а именно Ford, General Motors и Stellantis