На 24 юни отбелязваме рождението на св. Йоан Кръстител

Еньовден, 24 юни, е един от най-колоритните летни празници, съчетал древни вярвания и представи, магически практики и ритуали.

В представите на българите в този ден „св. Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а Слънцето ставало по-рано от всякога. Тогава то било особено игриво и благодатно. Затова всички ставали още преди да изгрее, търкаляли се в росата по ливадите, за да са силни и жизнерадостни. Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го благослови Слънцето. Младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.

Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовден. Познавали ги врачки и баячки, които свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари; лекували всякакви болести. На Еньовден гадаели за женитба, за късмета на момите и ергените.

Ключово място в празничната обредност на Еньовден има обичаят ‘еньова буля’. Той се изпълнява за измолване на добра реколта и в него участвали само девойки.

Според българските поверия билките, брани на този магически ден, са най-лековити и пазят силата на лятното Слънце цяла година.

Именници: Еньо, Енчо, Ена, Енина, Еница, Енка, Радена.

***

На 24 юни отбелязваме рождението на св. Йоан Кръстител, който е почитан от Православната църква като Предтеча, предшественик и кръстител на Иисус Христос и като последния велик пророк от Стария завет. Св. Йоан Кръстител е завършекът на старозаветното пророческо служение и предшественик на Новия завет, на Христовото изкупително дело и на Христовото учение. Чрез кръщението, което извършва в река Йордан, той посочва на тогавашните вярващи личността на Иисус Христос като очаквания месия. Затова и св. Йоан Кръстител се нарича и Предтеча и се ползва с много висока почит в църквата и можем да видим неговото изображение винаги на църковните иконостаси в православните храмове.

Св. Йоан Кръстител е наричан още „суровият със самия себе си“. Според Евангелието Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди.

Защо светецът обикновено е изобразяван държейки собствената си глава.

Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“ След тези си думи той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе, танцува за него. След като тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря: „Главата на Йоана Кръстителя.“ За да изпълни клетвата, си Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.
След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.
Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашил и казал:
„Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите."

По-късно един богат човек повярвал В Христа, оставя имане и служба и се замонашва под името Инокентий. Заселва се на Елеонската гора на същото място, където е погребана главата на Йоан Кръстител. Пожелава да си иззида килия и започва да копае. Намира съд, в който има глава, за която по тайнствен начин му е явено, че е на Предтечата. По Божията промисъл тази чудотворна глава се предава от ръка на ръка до времето на благочестивата царица Теодора – майка на Михаил и жена на цар Теофил – и по времето на патриарх Игнатий е пренесена в Константинопол.
Според други източници, главата на Йоан-Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена, майка на Константин Велики по време на поклонението ѝ по Светите земи и носеща в неговото име. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Дамаск просъществувала до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия в Дамаск. Една от най-големите в света, в нея и до днес се съхранява главата на Йоан Кръстител, открита при археологически разкопки.

През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия, като се покланя на светите мощи. С това става и първият папа, влязъл в джамия.
В специалния отдел на музея Топ капъ в Истанбул, бившият петстотин годишен дворец на османските владетели, са изложени и няколко от най-свещените за мюсюлмани, християни и юдеи реликви. Сред тях освен вещите на пророка Мохамед, са и: стъпка на пророка Моисей, жезълът на същия велик пророк и обкована в злато и сребро ръка на свети Йоан Предтеча, който също е почитан от мохамеданите.

Тялото на светеца най-вероятно се съхранява в Александрия, където още средновековни източници посочват, че то почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава и датиран към 1 в. потвърждават, доколкото е възможно, това твърдение.

На 28 юли 2010 година в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква построена в края на IV – нач. на V в. при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 m под пода е открит мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 cm и висок 14 cm. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, гласящи, че за някои български учени откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол.

През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр. Мощите се съхраняват в созополската църква „Свети Cвети Кирил и Методий“.

Последвайте Faktor.bg в