Свят

ЕП: Кремъл вербува евродепутати и партии, насажда разделение, атакува европейските демокрации

08:35, 9 Февруари, 2024

Депутатите призоваха за разследване

Европеските депутати предупреждават, че избрани политици и партии в Европа съзнателно обслужват интересите на Москва, подкопавайки единството и демокрацията на ЕС.

В резолюция, приета вчера с 433 гласа „за“, 56 „против“ и 18 въздържали се, Парламентът изразява пълното си възмущение и дълбока загриженост относно продължаващите усилия на Русия за подкопаване на европейската демокрация чрез различни форми на намеса и дезинформация.

Докато Кремъл се опитва да подклажда разделение между европейските граждани, текстът подчертава, че Москва вербува някои евродепутати като „агенти на влияние“ и е създала зависимости чрез някои европейски политически партии, включително чрез финансиране, които след това действат като проводници на руската пропаганда и обслужват интересите на Русия, посочват от ЕП.

Евродепутатите предлагат пакет от мерки в защита на демокрацията, включващи разследвания, въвеждане на общи правила за прозрачност и отчетност, създаването на независим орган по етика, назначаване на специален заместник-председател на ЕП, който да отговаря за почтеността и борбата с корупцията и външната намеса.

Изразявайки дълбока загриженост във връзка със съобщения в медиите, че латвийският член на ЕП Татяна Жданока вероятно е действала като информатор на руската служба за сигурност, резолюцията подчертава, че е наложително Европейският парламент, както и латвийските органи, да проведат задълбочено разследване по този въпрос, за да се определят незабавно подходящите санкции и наказателни процедури. В същото време резолюцията посочва и други случаи на членове на ЕП, които съзнателно обслужват интересите на Русия, включително чрез фалшиви мисии за наблюдение на избори в окупираните от Русия територии.

Позовавайки се на редовни разкрития в цяла Европа в продължение на много години, евродепутатите изразяват възмущение, че Русия, често в нарушение на законодателството на държавите членки на ЕС, е намерила начини да осигури масово финансиране на политически партии, политици, длъжностни лица и движения в редица демократични страни, в опит на намеса и влияние в техните демократични процеси. Това включва предоставяне на банкови заеми, споразумения за закупуване и търговия, и улесняване на финансовите дейности.

В текста са изброени и примери за неотдавнашни опити за руска намеса в различни държави, включително предоставянето на конкретни послания на крайнодесни политически партии и действащи лица в Германия и Франция, целящи да подкопаят обществената подкрепа за Украйна, както и наскоро в Словакия. Евродепутатите също са обезпокоени от широкомащабното разпространение на дезинформация и незаконно съдържание в платформата на социалните медии X (известна преди като Twitter).

С оглед на подкрепата на Москва за сепаратистките движения в Европа, евродепутатите изразяват изключителна загриженост относно твърденията за връзки между каталунските сепаратисти, включително представители на регионалното каталунско правителство, както и бившия регионален президент и настоящ евродепутат Карлес Пучдемон, от една страна, и руската администрация, от друга. Парламентът иска случаите, свързани с контактите между въпросните каталунски евродепутати и руски представители, да бъдат предадени на Консултативния комитет относно поведението на членовете на ЕП за по-нататъшно разглеждане.

В резолюцията също се отбелязва, че руската намеса в Каталуния е част от по-широка руска стратегия за насърчаване на вътрешната дестабилизация и разединението на ЕС. Парламентът също призовава компетентните съдебни органи да разследват ефективно връзките на членовете на ЕП, за които се твърди, че са свързани с Кремъл.

Осем български евродепутати гласуваха „за“ резолюцията. Петимата представитела на БСП не я подкрепиха – те не участваха в гласуването. Документът не получи подкрепа и от Искра Михайлова от "Обнови Европа" и Ангел Джамбазки от Европейските консерватори и реформисти.

Ева Майдел и Емил Радев от ЕНП вече бяха напуснали сесията - обикновено те си тръгват на третия ден от заседанията.

Координираният преди заседанието текст на резолюцията по "Русия гейт":

Манон Обри
от името на групата The Left

B9‑0123/2024

Резолюция на Европейския парламент относно „Русиягейт“: твърдения за руска намеса в демократичните процеси в Европейския съюз

(2024/2548(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г. относно укрепването на прозрачността и почтеността в институциите на ЕС чрез създаване на независим орган на ЕС по етика,

− като взе предвид своята резолюция от 9 март 2022 г. относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз,

− като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2022 г. относно подозрения за корупция от страна на Катар и по-широката необходимост от прозрачност и отчетност в европейските институции,

− като взе предвид своята резолюция от 13 юли 2023 г. относно препоръки за преразглеждане на правилата на Европейския парламент относно прозрачността, почтеността, отчетността и борбата с корупцията,

− като взе предвид правния принцип на презумпцията за невиновност,

− като взе предвид членове 9 и 10 от своя правилник и приложение I относно Кодекса за поведение на членовете на Европейския парламент по отношение на почтеността и прозрачността,

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че според съобщения в медиите латвийската служба за сигурност възнамерява да започне разследване на твърденията, че членът на ЕП Татяна Жданока е шпионирала в полза на трета държава;

Б. като има предвид, че случаят беше незабавно отнесен до Консултативния комитет на Европейския парламент относно поведението на членовете на ЕП;

В. като има предвид, че възможните санкции съгласно Правилника за дейността включват отнемане на дневните надбавки, временна забрана за участие във всички или в някои от дейностите на Парламента и ограничаване на правото на достъп до поверителна или класифицирана информация;

Г. като има предвид, че доверието в почтеността на Парламента и в принципите на правовата държава е от първостепенно значение за функционирането на европейската демокрация;

1. Изразява сериозна загриженост относно предполагаемите действия;

2. Предлага пълното си сътрудничество за текущите разследвания;

3. Продължава усилията си за борба с всички форми на корупция, предполагаеми опити за оказване на влияние върху членове на ЕП и други форми на неправомерна намеса в демократичните процеси в ЕС;

4. Призовава Европейския съюз да прояви бдителност по отношение на опитите на всяка трета държава, включително Русия, да оказва неправомерно влияние върху демократичните му процеси;

5. Припомня необходимостта от справедлив процес и зачитане на принципите на правовата държава и основните права; отново заявява, че политическият избор не може да бъде криминализиран и че членовете на ЕП не трябва да бъдат подлагани на допълнителни ограничения, когато изразяват мнението си при изпълнение на законните си задължения;

6. Отбелязва предложението на Комисията относно пакет от мерки за защита на демокрацията (COM(2023)0630); предупреждава относно подхода, предложен за справяне с т.нар. „чуждестранни агенти“, който може да доведе до значителни ограничения на гражданското пространство в ЕС и в световен мащаб; същевременно решително подкрепя въвеждането на общи правила за прозрачност и отчетност по отношение на услугите за представителство на интереси, платени или ръководени от държави извън ЕС, с цел да се защити демократичната сфера на ЕС от скрита външна намеса;

7. Повтаря призива си да се назначи специален заместник-председател, който да отговаря за почтеността и борбата с корупцията и външната намеса в Парламента;

8. Отново изразява подкрепата си за създаването на независим орган по етика във възможно най-кратък срок в съответствие със своята резолюция от 16 септември 2021 г.;

9. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и парламента на Латвия и на правителството и парламента на Русия.