Усилията сега ще бъдат насочени към внасяне на документите за вписването на изключителния паметник в списъка на световното културно наследство
Епископската базилика на Филипопол и античните мозайки на Пловдив бяха представени снощи на церемония в централата на ЮНЕСКО в Париж.
Министърът на културата Боил Банов, кметът на Пловдив инж. Иван Тотев, президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър и заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева подчертаха в приветствията си желанието на страната ни да покаже на света в пълния му блясък изключителното наследство, което България притежава.
Домакинът на събитието - посланикът на България във Франция Н. Пр. Ангел Чолаков, припомни във встъпителните си думи, че през последните две седмици има няколко добри новини за България, една от която е, че Габрово като град на занаятите се включва в Мрежата на творческите градове. След това Н. Пр. Чолаков даде думата на архитектите, които представиха Епископската базилика на Филипопол.
„Епископската базилика на Филипопол е паметник, с който България се гордее, но който принадлежи на света. Ето защо Министерството на културата убедено подкрепя инициативата на Община Пловдив и Фондация „Америка за България“ да разкрият и да социализират базиликата, за да я представят в пълния блясък като част от римското мозаечно наследство на страната ни и достоен кандидат за включване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО”, казва на свой ред в словото си българският културен министър.
„Аз и моят екип от Министерството на туризма Ви каним да посетите страната ни, за да се убедите сами колко разнообразно и впечатляващо е културно-историческото ни наследство”, каза зам.-министърът на туризма Ирена Георгива.
„Ние високо ценим културното си наследство и желаем да го покажем на света в пълния му блясък”, подчерта кметът на Пловдив инж. Тотев. „За Фондация „Америка за България“ е привилегия да подкрепи връщането към живот на Епископската базилика на Филипопол. С нетърпение очаквам работата по кандидатурата към ЮНЕСКО, както и да Ви посрещна на откриването на Базиликата в началото на 2019 година”, посочи президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър.
По правилник България има право да предложи само един обект и това ще бъде Епископската базиликана Филипопол. Тя е най-голямата раннохристиянска църква в страната, която заема централно място в съвременен Пловдив. Историята на мястото й обхваща поне 12 века.
Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. Вътрешността била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв. м.
Усилията сега ще бъдат насочени към внасяне на документите за вписването на Епископската базилика на Филипопол заедно с римските мозайки в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО до края на януари 2018 г., за да може предложението на България да бъде разгледано на сесията на международната организация през септември следващата година.
Още от Арт Фактор
Магия под звездите на Царевец: „Лебедово езеро“ завладява „Сцена на вековете“ във Велико Търново
Девет години след премиерата си, постановката на Старозагорската опера продължава да привлича нови зрители, да покорява престижни сцени у нас и в чужбина за да бъде посланик на българското балетно изкуство в Европа
"Пчела в бутилка" на Иванка Гръбчева: Как БНТ изпра комунистическата пропаганда под формата на „изкуство“
В България носталгията по комунизма набъбва като гъба след дъжд. Само в такава гъбена среда може да се излъчи в национален ефир подобна откровено реставраторска естетика
Как да си служите с цитати на велики личности, без да ви личи, че сте прости
Невежеството трудно се скрива, особено ако не сте чели авторите, които цитирате