Всеки, който смята, че дългогодишният мандат ще намали умелата непредсказуемост на турския президент, би бил разколебан от неговия тур де форс на годишната среща на върха на НАТО във Вилнюс тази седмица.

Ердоган разтревожи западните съюзници - и Владимир Путин - с откритата си подкрепа за кандидатурата на Украйна да се присъедини към 31-я военен блок, заявявайки, че разкъсваната от война страна "заслужава членство в НАТО". След това той бързо добави ново, невъзможно условие за отпадане на ветото му върху присъединяването на Швеция към НАТО: Европейският съюз трябва първо да ускори отдавна спряната кандидатура на Турция за членство.

Изглеждаше, че срещата на върха ще бъде напълно отклонена от планирания фокус върху Украйна. "Никой не бива да очаква компромис или разбиране от мен", заяви Ердоган, докато тръгваше за Литва.

И тогава изведнъж той направи пирует. След часове на трескава дипломация турският лидер стисна ръката на облекчено изглеждащия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг и на шведския министър Улф Кристерсон. Той оттегли ветото си върху шведското членство, след като месеци наред го блокираше с мотива, че Стокхолм е укривал кюрдски активисти, които Анкара определя като "терористи".

Дори според собствените си меркантилни стандарти Ердоган изненада всички.

Чрез тази поредица от политически обрати Турция си осигури значителни отстъпки, казва Рич Аутцен, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, мозъчен тръст. "Трябва да се признае, че Ердоган играе добре по отношение на защитата на националните интереси на Турция", каза той.

Междувременно Русия също беше изненадана. Ердоган внезапно реши да освободи командирите на украинския полк "Азов", държани в рамките на сделка за размяна на пленници. Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, се оплака от " накърняване" на доверието. "Никой не е информирал Русия за прехвърлянето", възмути се Песков. "Те трябваше да останат в Турция до края на конфликта".

На пръв поглед машинациите на Ердоган изглеждат непостоянни и дори хаотични. Но поведението му има всички белези на османския етикет и ритуал на пазаруване на Големия базар в Истанбул, само че с много по-големи залози. За Аутцен Ердоган тази седмица правеше това, което винаги прави - разиграваше всички страни, капризничеше в пазарлъка, за да получи това, което иска, и то не само за да държи под пара Швеция, когато става въпрос за кюрдските активисти.

Когато става дума за разширяването на НАТО и присъединяването на Швеция, Вашингтон и Брюксел в някои отношения не са разбрали правилно Ердоган, каза той. Те го виждат като "уникално лош човек, който без никаква причина тормози Швеция за влизането ѝ и накрая отстъпва, едва след като Западът го подтиква по подходящ и енергичен начин".

Но Аутцен, който е служил в Държавния департамент на САЩ като военен и цивилен съветник, работейки в Службата за планиране на политиката, казва, че това е погрешно. Ердоган вероятно винаги е възнамерявал в крайна сметка да позволи на шведите да се присъединят, просто е искал по-добра сделка.

Членството в НАТО, главната световна организация за сигурност, засилва турската мощ, казва Аутцен, и те винаги са принципно доволни от разширяването ѝ. "Всъщност смятам, че Ердоган играе игра, основана на знанието, че в крайна сметка ще допусне Швеция, но и давайки си сметка, че с наближаването на срещата на върха може да извлече максимална полза от добрата перспектива и да издейства повече отстъпки", каза Аутцен.

Нови самолети, моля

Сред отстъпките е продажбата на 40 нови американски военни самолета F-16 на Турция, както и комплект за модернизиране на вече притежаваните от страната самолети.

Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан отхвърли предположенията, че има някаква връзка между отстъплението на Турция по отношение на Швеция и сделката за самолетите F-16. Но както всеки добър детектив знае, съвпаденията са рядкост. През последните две седмици американските законодатели, които отдавна се противопоставят на продажбата на F-16 на Турция, бяха подложени на натиск от страна на администрацията на Байдън да отменят възраженията си, като усилията се засилиха с наближаването на срещата на върха.

Отстъпките, които турският лидер е осигурил, са много повече от получаването на изтребителите. Западните сили са готови да отменят редица санкции в областта на отбраната и авиацията, които бяха наложени на Анкара от 2019 г., казва Емре Услу, турски академик. Санкциите бяха реакция на закупуването от Турция на руски оръжейни системи и в отговор на военното нахлуване на Анкара в Северна Сирия.

В изявлението на НАТО, публикувано след срещата на Ердоган със Столтенберг и Кристерсон, Алиансът се ангажира "с принципа, че не трябва да има ограничения, бариери или санкции за търговията и инвестициите в областта на отбраната между съюзниците. Ще работим за премахването на такива пречки". Това беше голяма победа за турския лидер.

Той отдавна лобира за отмяна на западните санкции върху авиационния и отбранителния сектор на страната както по държавни, така и по обществени причини. "Авиационната индустрия на Турция е от решаващо значение в стремежа на Ердоган да изгради силен военно-промишлен комплекс, голяма част от който принадлежи на предприятия, притежавани от негови приближени и зет му Селчук Байрактар", добави Услу.

Докато западните сили може би все още изпитват горчивина от твърдата тактика на Ердоган, реакцията на Москва също беше раздразнителна и за първи път публично руснаците разкритикуваха доставката от Турция на въоръжени дронове на Байрактар, които украинците използват ефективно. Кремъл заяви, че очаква разяснения относно освобождаването на украинските военнопленници от Турция, а руският външен министър Сергей Лавров се оплака на турския си колега Хакан Фидан тази седмица от "разрушителността" на турските военни доставки за Украйна.

Действията на Ердоган накараха някои да се запитат дали той е на път да се раздели със Запада. Западни официални лица и геополитически анализатори отдавна се питат дали приятелството между Ердоган и Путин е устойчиво. Някои се питат дали приятелството не рискува да се разпадне заради грандиозността на геополитическите им амбиции, които често са на противоположни позиции.Те бяха на противоположни страни в Сирия и Либия, например.

Но в миналото Путин и Ердоган са успели да разделят на части огнищата на напрежение, които са заплашвали да разрушат партньорството им.Ердоган има коз в ръката си - досега той отказваше да се присъедини към Запада в налагането на икономически санкции на Русия. Той се надява скоро да приеме Путин в Турция, за да обсъди удължаването на споразумението, което позволява износа на зърно от украинските черноморски пристанища, и вероятно ще повтори предложението си да действа като посредник между Москва и Киев.

Според Аутцен Ердоган вероятно ще продължи да играе и с двете страни, в съответствие с традиционната турска външна политика. "Да реши, че сега е напълно съгласен със Запада, не би било характерно за него", казва той.

Преводът на Джейми Дитмар за „Политико“ е на БГНЕС