Еретикът от Оксфорд, който свали от небето "Петия елемент"

Контрастът е с Космоса. Небесните тела са изградени от Квинтесенция (quinta essentia) – "Пети елемент". Тази теория, създадена от Аристотел, твърди, че Квинтесенцията е прозрачна, вечна и неизменна. Тя оформя небесните сфери и гарантира съвършенството на звездите и планетите. Съмнението в нея е равносилно на ерес.

В тази догматична среда се появява Ричард Фишакр – първият доминикански монах, който преподава теология в Оксфордския университет. Той е високопоставен учен-богослов, но неговия принос не е свързан с божественото, а с физиката.

Фишакр не разполага с телескоп, но използва най-добрия си инструмент: логика, базирана на наблюдението на светлината и цвета.

Той знаел, че цветът е свойство на непрозрачните тела – тези, които са смес от два или повече от четирите земни елемента.

Фишакр разсъждавал: "Когато погледнем към звездите и планетите, ние виждаме, че те излъчват цвят. Марс е червен, Венера – жълта. Ако те бяха направени от съвършено прозрачния 'Пети елемент', нямаше да имат цвят. Следователно те са композитни и са направени 'ex quattuor elementis' – 'от четирите елемента'."

Еретичният аргумент за Луната
Най-силното му доказателство обаче идва от най-близкото небесно тяло - Луната.

Фишакр задава фундаментален въпрос: Ако Луната е направена от прозрачната Квинтесенция, дори и сгъстена, тогава по време на слънчево затъмнение светлината би трябвало да премине през нея, както преминава през стъкло. Но Луната очевидно е плътна и непрозрачна, като хвърля ясна сянка.

Изводът: Луната е направена от същите елементи, които намираме на Земята. И ако това важи за най-ниското небесно тяло, трябва да важи и за всички останали звезди и планети.

Камъните на аристотелианците
Монахът е бил наясно с огромния риск, който поема, оспорвайки Аристотел – фундаментът на средновековното познание.

"Ако приемем тази позиция," пише той, "тогава тълпата от аристотелиански всезнайковци (scioli aristoteli) ще ни нападне и замеря с камъни."

През 1250 г. проповедите му са публично осъдени в Университета в Париж от влиятелния Свети Бонавентура, който открито се подиграва на "модернистите", които се съмняват в Квинтесенцията.

Науката оправда еретика
Днес знаем, че Ричард Фишакр е бил прав. Звездите и планетите не са божествени; те са изградени от същите елементи и метали, които се намират на нашата планета.

Удивителното е, че методът, който той използва – анализ на светлината и цвета за определяне на състава – е принципът, залегнал в основата на съвременната астрономия.

Космическият телескоп "Джеймс Уеб" наскоро използва т.нар. трансмисионна спектроскопия (откриване на фини вариации в яркостта на светлината) за да установи, че атмосферата на екзопланетата TOI-421 b, намираща се на 244 светлинни години, съдържа вода и серен диоксид.

Почти осем века преди да имаме технологията, за да погледнем отвъд Слънчевата система, Ричард Фишакр, монахът от Оксфорд, е използвал собствените си очи и логика, за да разкрие истинския състав на Космоса.