*

Сега САЩ трябва да направят избор, който беше избегнат при разпадането на Съветския съюз. Ерата на лесното глобално лидерство приключи.

Докато американците, вече изнервени от привидно неразрешимата война в Европа, наблюдаваха избухването на война в Близкия изток, президентът Джо Байдън изложи убедителни аргументи в полза на отделянето на национални ресурси, внимание и ангажираност за защита на Украйна и Израел.

В обръщението си към нацията от Овалния кабинет на 19 октомври президентът убедително аргументира необходимостта от продължаване - или подновяване - на американското лидерство и ангажираност. Това, което той не направи, за съжаление, беше да оспори лесните предположения и фалшивите аргументи, които американските политици използват от 30 години.

Откакто Студената война привидно приключи в началото на 90-те години на ХХ в., Америка и нейните приятели и съюзници бяха завладени от идеята, че трудните предизвикателства и глобалните разделения, които характеризираха света преди 1991 г., са приключили. Около 30 и повече години след края на съветския комунизъм и обединението на Европа Америка се изправя пред някои много сериозни предизвикателства, за които се предполагаше, че са изчезнали.

Историците ще спорят и трябва да спорят по ключови въпроси, като например дали САЩ можеха да бъдат по-малко сговорчиви към авторитарните тенденции на Борис Елцин и Владимир Путин по-рано. Но това не са въпроси за днес.

Това, пред което Америка е изправена сега, е необходимостта да признае света такъв, какъвто е. В това отношение двойните предизвикателства на Украйна и Израел, които президентът Байдън разгледа в обръщението си, се открояват като предизвикателствата на нашето време.

Няма да е пресилено да се каже, че загубата на Украйна в полза на Русия, икономическият и социалният срив или загубата на Израел в полза на тероризма, насилието и международната изолация застрашават най-важните национални интереси на Америка.

Отстъпете за момент назад и разгледайте основните документи и принципи, на които се основава настоящата международна система. От Устава на ООН до Заключителния акт от Хелзинки, от Парижката харта до Учредителния акт на НАТО и Русия - цяла глава от световната история е посветена на усилията за приобщаване на Русия към международната система и за намиране на положителен път напред за Русия, НАТО и ЕС, които не просто да съществуват, а да работят заедно по взаимно изгоден начин.

Прескочете до 2023 г. Цялата тази глава от историята на дипломацията е на животоподдържаща система, ако не е вече мъртва.

Това ли е многополюсен момент? Все още не.

Съединените щати все още са доминиращата сила в света и макар че влиянието на Америка и нейният модел не са такива, каквито бяха, все още няма истинско предизвикателство за ролята на Вашингтон като лепило, което държи света заедно и го води към по-добро бъдеще.

Китай, разбира се, се издига, и то бързо, но изглежда очевидно, че китайците не се стремят да заместят ролята на Америка, а по-скоро да си осигурят регионално господство и да постигнат икономически растеж, за да се справят със сериозната безработица (неуспехите на комунистическото ръководство при формирането на политиката междувременно влошават значителните икономически проблеми на страната).

Русия все още може да разполага с най-големия ядрен арсенал в света и с голяма част от световните природни ресурси, но тя е свиваща се държава, която не се стреми - и не може да се стреми - към глобално господство по начина, по който го правеше СССР. А Европейският съюз (ЕС) остава по-скоро търговска организация, отколкото световна сила и глобален играч.

Така че защо това е истинският край на Студената война?

Защото продължилите три десетилетия усилия на Америка да изплува от брега и да избягва трудните решения, а също и да избягва да харчи повече пари за глобалната си роля, изправиха страната през 2023 г. пред редица реалности, които най-накрая трябва да бъдат разгледани.

Необходимостта да се подкрепи Украйна е ясна и спешна, но дали американците са се примирили с вероятността борбата на Украйна да бъде дългосрочна, скъпа и кървава? Необходимостта да се подкрепи Израел (като същевременно се ограничат неговите ответни импулси) също е очевидна, но готова ли е Америка да се потопи отново и да играе ролята, която е играла през по-голямата част от 50-те години от 40-те до 90-те години на ХХ век?

Някой от последните президенти водил ли е този разговор с американския народ? Трябва да се изтъкне, че на фона на ясната обществена съпротива и нежелание да се върне ролята на световен лидер и да се плати за това. Това е валидно и за Европа, и за Япония, и за други съюзнически държави по света.

Съединените щати не могат повече да се движат по течението или да избягват сериозното мислене и трудните решения. Управлението на подкрепата за два конфликта - в Украйна и Израел-Газа - ще бъде достатъчно трудно. Ориентирането в глобалната политика ще изисква мъдрост, стратегическо мислене и ефективна комуникация. Рискът от избухване на друг конфликт, докато Америка все още се занимава с Украйна и Израел-Газа, е реален.

Епохата на Pax Americana почти сигурно е приключила, както и способността на Америка да постига своето през повечето време без сериозни усилия.

Съединените щати трябва да приемат този момент сериозно и да се включат в необходимата национална дискусия, дори и в условията на сегашната нефункционираща политика на страната. Залогът е не само националната сигурност и просперитет на Америка, но и на целия свят. /БГНЕС

-----

Посланик Ерик Рубин - независим старши научен сътрудник в Програмата за демократична устойчивост към Центъра за анализ на европейската политика (CEPA). Избран е за президент на Американската асоциация на дипломатическите служби (AFSA) след неотдавнашното му назначение като посланик на САЩ в България (2016-2019 г.). Присъединявайки се към дипломатическата служба през 1985 г., след като завършва Йейл, той е служил на множество постове по целия свят, включително в Русия и Украйна.