Няма балканска пролет, а бойкотът на парламентите и на другите институции е неприемлив, гласи краткият отговор от Европейския съюз за събитията в Албания, Черна гора и в Сърбия, където опозицията организира поредица от протести. Говорителката на ЕС Мая Коциянчич казва, че не трябва да се сравняват протестите, които протичат едновременно в трите страни в региона. "Протестите във всяка страна имат свои характеристки и не бих сравнявала тези ситуации", каза Коциянчич в Брюксел.

Ниските температури през изминалия уикенд не попречиха на десетки хиляди разочаровани граждани да протестират от Тирана и Белград до Баня Лука и Подгорица с намерение да сменят управлението в своите страни.

"Отговорността за това положение е преди всичко на местните политически системи, за които гражданите казват, че са автократични, популистки, корумпирани, нефункционални. Най-вече управляващите гарнитури са отчуждени от хората и от основните им нужди", казва Сречко Латал, редактор в Балканската изследователска мрежа за вестник "Виести" от Подгорица.

Зад всички протести стоят граждански групи, освен в Албания, където са водени от опозицията, която иска оставка на албанското правителство. Премиерът Еди Рама е подложен на постоянни критики от Брюксел, че не се ангажира достатъчно в предотвратяване на корупцията и организираната престъпност. Това обаче не попречи на европейския комисар за разширяването Йоханес Хан да критикува албанската опозиция за решението й да напусне парламента.

Същевременно ЕС толерира поведението на сръбския президент Александър Вучич и на черногорския му колега Мило Джуканович. Разликата между двете страни е в това, че опозицията в Черна гора се наложи като редовен събеседник в Брюксел, за разлика от опозицията в Сърбия, която е дълбоко разделена, се констатира в текста на "Виести".

"Сегашният процес на дестабилизация на Балканите до голяма степен е последица от регионалното отслабване на влиянието на ЕС. Някакъв нов, конкретен, реален и бърз ангажимент на ЕС може да прекъсне тези процеси и да стабилизира Балканите."

Очевидно е, че такъв драстичен обрат в политиката на ЕС към региона не е реален при положение, че съюзът е изправен прред своите си големи вътрешни предизвикателства. Затова се създава впечатлението, че в този период Балканите са оставени сами на себе си, заключава Латал.

Главният редактор на сръбското списание НИН Милан Чулибърк казва, че Западът повтаря грешката си от 90-те години, когато по времето на Анте Маркович пропусна с по-голяма ангажимент да осигури мирен преход и да избегне катастрофата, която сполетя региона.

"Западът чака нещата сами да се развият и да застанат на страната на победителя, какъвто беше случаят с Македония. Междувременно от тези лидери се очаква да решават проблемите, макар те все повече да ни отдалечават от европейските ценности", казва Чулибърк за "Виести", цитиран от БТА.

Всички тези балкански лидери искат да бъдат "малък Путин или Ердоган" в своите държави. От друга страна историята показа, че всички страни на Балканите са взаимно свързани в някаква система на скачени съдове, така че позитивните и негативните събития в една страна влияят на всички други в обкръжението й. Позитивният пример със Северна Македония може да има позитивно влияние в региона, но съществува нарастващо напрежение между Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Албания, Черна гора, дори в Хърватия, и то прелива от една държава в друга. В каква посока ще тръгнат тези страни зависи преди всичко от самите тях, се заключава в текста на "Виести".