Избирателите в Европейския съюз отиват до урните след седмица. Очаква се крайнодесните и националистическите партии да се представят много по-добре в период на социална и геополитическа несигурност.

Резултатите от изборите на 6-9 юни ще помогнат за определянето на състава на следващата Европейска комисия, чийто ръководител Урсула фон дер Лайен се надява да спечели втори мандат.

Залогът е позицията, която Европейският съюз ще заеме през следващите пет години в глобален план в партньорство с ключовия съюзник - Съединените щати, на които предстои да направят собствен избор през ноември между Джо Байдън и Доналд Тръмп.

Според проучванията гласоподавателите в ЕС се интересуват най-вече от въпроси като войната в Украйна, икономическите перспективи, търговския протекционизъм, включително в Съединените щати, риска от изкуствен интелект /ИИ/ за работните места, миграцията и изменението на климата.

Според проучване на Евробарометър почти седем от десет европейци виждат ЕС като „място на стабилност в един размирен свят“, в държавите членки няма голям апетит за стъпки, подобни на Брекзит.

Вместо това крайно десните кандидати се обръщат към избирателите с националистически - често етнонационалистически - манифести, като обещават да останат в Европейския съюз, макар и с подчертано евроскептична позиция.

Те се обявяват за отстояване на културни и икономически предпочитания, затягане на граничния контрол и засилване на двустранното, а не "брюкселското" вземане на решения.

Техните обещания намират отклик сред ключови групи избиратели, като европейските земеделски производители и - чрез умелото използване на TikTok - европейската младеж.

Възходът на националистическите правителства в Италия, Унгария и Нидерландия също допринесе за нормализиране на тяхната привлекателност.

Центърът ще се задържи

Според проучванията на общественото мнение двете основни крайно десни фракции ще спечелят около една четвърт от местата в следващия 720-членен парламент.

Като цяло обаче се очаква политическият център на Европа да се запази.

Двете основни парламентарни групи - дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) на Фон дер Лайен и лявоцентристките Социалисти и демократи - се очаква да излязат начело, макар и със загуба на няколко места.

И все пак, за да се постигне парламентарно мнозинство, може да се наложи да се формират по-широки коалиции, поне на ad hoc основа. Например с партията на Еманюел Макрон.

Друга възможност е ЕНП да работи с крайно десни депутати, за което Фон дер Лайен остави отворена врата - стига те да не са против ЕС или „марионетки“ на Москва.

Тя изрично изключи възможността да си партнира със скандалната германска партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Това може да предвещава по-голяма роля за партията на италианския министър-председател Джорджа Мелони, която изглежда желае да действа като силова фигура в следващия парламент.

Разногласия по отношение на Украйна

Разследванията на твърденията за руска политическа намеса чрез десни депутати, насочени главно срещу АзГ, притесниха европейската крайна десница в навечерието на вота.

Но вероятно по-голям проблем за крайната десница са разногласията ѝ по отношение на Украйна.

Една от фракциите, Европейските консерватори и реформисти, в която влиза и партията на Мелони „Италиански братя“, подкрепя Киев в борбата му срещу силите на Русия.

Другата група - „Идентичност и демокрация“, в която членува Национален фронт на Марин льо Пен, е скептична по отношение на предоставянето на допълнителна помощ на Украйна.

Проучванията показват, че войната е на първо място в съзнанието на избирателите.

Повече от три четвърти от тях подкрепят общата политика за отбрана и сигурност, а почти толкова искат увеличаване на военното производство, според Евробарометър. Мнозинството одобрява изпращането на военно оборудване в Украйна и санкциите срещу Русия.

Една от основните пречки пред подкрепата на ЕС за Украйна е Унгария, чийто министър-председател Виктор Орбан не крие близостта си с Путин.

Правителството на Орбан ще поеме ротационното председателство на ЕС през последната половина на тази година - то ще определя дневния ред на блока точно когато заседава новият парламент.

По-голямото присъствие на крайната десница в Брюксел и в парламента на ЕС може да повлияе на няколко направления в политиката на блока.

Сред тях са преговорите с Украйна за присъединяване, укрепването на отбраната на ЕС срещу експанзионистична Русия и запазването на пътя на Европа към неутрално въглеродно бъдеще.

Гласувайки в рамките на четири дни от 6 до 9 юни, 370 милиона европейци са призовани да дадат гласа си за националните партии в своите страни, пише БГНЕС