Съюзниците на Естония в ЕС поставят под въпрос изчисленията на балтийската държава за възстановяването на оръжията, които тя изпраща на Украйна. Те предполагат, че сметката на Талин значително надхвърля тази на нейните колеги, тъй като използва средства от ЕС, за да модернизира значително армията си чрез схемата за възстановяване на разходите.

Естония настоява, че исканията ѝ за нови оръжия са в съответствие с правилата за подмяна на жизненоважни комплекти и просто отразяват огромния ѝ принос към войната, но критиците ѝ отбелязват, че схемата на ЕС за възстановяване на средства ще бъде подложена на голямо напрежение, ако всяка страна, особено по-големите, използва същата счетоводна методология като Талин. Въпреки че Литва и Латвия също са направили подобни вноски за Украйна на стойност около 400 млн. евро или повече, техните искания към фонда при същите условия като тези на Естония са далеч по-малки.

В исторически план за първи път след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна държавите от ЕС получиха частично възстановяване на разходите за предоставяне на военна помощ с пари от съвместен фонд, наречен Европейски механизъм за мир (ЕФМ), в който страните членки правят вноски в зависимост от размера на икономиките си.

Публично държавите от ЕС приветстват фонда като знак за солидарност, но зад кулисите нараства напрежението по отношение на сумите, които група държави изразходват за фонда, съобщиха седем европейски дипломати и служители за Brussels Playbook на „Политико”. Тези опасения се породиха на среща на дипломатите от ЕС по-рано този месец, когато Европейската служба за външна дейност сподели данни за това колко средства е получила всяка страна миналата година за подмяна на военния комплект, изпратен за войната. Тези суми се отнасяха само за първия транш от възстановявания, но дадоха основание да се смята, че Естония е била в нарушение.

"Едва след многократни въпроси ЕСВД посочи страните, които са поискали да им бъдат възстановени разходите въз основа на новата покупателна цена", а не на действителната цена на дареното военно оборудване, се казва в бележките на един от дипломатите, присъствали на тази среща.

Обвинението, което се появи в резултат на тези обсъждания, е, че една държава - Естония, е намерила (напълно законен) начин да замени старите си запаси, най-вече като не е предявила искането си въз основа на стойността на стария комплект, изпратен в Украйна, а на чисто нови заместители.

"Те изпращат отпадъците си в Украйна, а купуват за себе си чисто нови материали, финансирани с пари от ЕС", казва по повод Естония втори дипломат от ЕС.

Това, което прави Естония, не е изключение, но нейните възстановявания изпъкват, тъй като парите, за които претендира, са много повече.

Според класифицирани данни на ЕСВД, с които „Политико” се е запознал, шест държави са изчислили исканията си за възстановяване на средства за първия транш от ЕФП въз основа на цената на новите оръжия. Финландия претендира за 100% от възстановяването на средствата въз основа на цените на новите покупки, Латвия претендира за 99% при тези условия, Литва - 93%, Естония - 91%, Франция - 71% и Швеция - 26%.

Основната част от оплакването на другите държави е, че Естония е особено опитна в получаването на много високи суми за възстановяване на разходи за стари съоръжения. В абсолютни цифри Естония е подала искане за 160,5 млн. евро за нови оръжия по първия транш на ЕФМ, за които след това са ѝ възстановени 134,2 млн. евро по стандартната 84-процентна ставка за възстановяване.

За сравнение, Швеция е поискала да ѝ бъдат възстановени 7 млн. евро, Финландия - 4,7 млн. евро, Латвия - 59 млн. евро, Литва - 31 млн. евро и Франция - 28 млн. евро.
Изброените числа се съдържат в прегледа на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), получен от „Политико”. Основната трудност, разкрита от спора, е, че не съществува обща система за изчисляване на цената, поставена на подходящи оръжия за замяна. "Съществуват много различни подходи, всяка страна използва своя собствена методология", каза служителят.

Най-общо казано, има три различни стойности, за които държавите могат да претендират: стойност на замяна, основана на цената на новия материал; действителна парична стойност, основана на приблизителната цена, на която съоръжението може да бъде препродадено; и първоначална стойност на поръчката, основана на първоначално платената цена. Дипломатите твърдят, че дебатът относно възстановяването на разходите от страна на Естония е разкрил факта, че няма ясна методология за това коя система да се използва за възстановяване на разходите.

Трети дипломат от друга държава от ЕС потвърди, че методологията на Естония е породила въпросителни в целия ЕС като "особено очевиден случай" - въпреки че никой не е искал да назове Талин, за да избегне всякакви признаци на разделение.

Статутът на Естония като изключение е особено ясен от сравнението с балтийските ѝ съседи, тъй като и Рига, и Вилнюс твърдят, че даренията на оръжия за Украйна са на сходни нива. По данни на Министерството на външните работи досега Естония е предоставила военна помощ на стойност близо 400 млн. евро. Латвия през януари определи подкрепата си на около 370 млн. евро, докато Литва твърди, че тя е над 400 млн. евро.

За сравнение, Германия е вписала нулева стойност за стария съветски комплект, който е дарила от запасите на Източна Германия, и претендира само за първоначалната стойност на доставката, а не за цената на новите материали, заяви четвърти дипломат.

Говорителите на постоянното представителство на Естония в ЕС и на Министерството на отбраната на Естония не отговориха на молбата за коментар до момента на публикуването на материала.

Въпреки това в изявление, разпространено след публикацията в „Политико”, естонското министерство на отбраната заяви, че докладът съдържа "лъжи" и е "злонамерен опит да се подкопае помощта за Украйна и единството на съюзниците".
"Декларирането на даренията по Европейския механизъм за мир въз основа на стойността на възстановяването е напълно в съответствие с правилата и се прилага в случай, че производството на дареното оборудване е било прекратено и възстановяването на капацитета му е важно от гледна точка на националната отбрана", се казва в изявлението.

Говорител на естонското министерство на отбраната потвърди пред „Политико”, че в рамките на първия транш от ЕФМ Естония е дарила на Украйна 122-милиметрови гаубици Д-30, което е модел оръжие, влязло на въоръжение през 1960 г., и което Естония е решила да замени още преди инвазията на Русия. След това Естония е предявила претенции за цената на нова "сравнима теглена артилерия", каза говорителят.