България ще участва в последните заседания на естонското председателство на Съвета на Европейския съюз, за да може да започне своя мандат с летящ старт от 1 януари. В ръцете на българското председателство ще останат преговорите за новото европейско законодателство за киберсигурност и за защита на личната неприкосновеност.

Това заяви главният информационен директор на Естония Сиим Сиккут, цитиран от "Дневник". Естония, България и Австрия ще са триото държави членки, които ръководят председателството на ЕС от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г. Мандатът на Талин свършва през декември, а първото събитие на София е предвидено за 4 януари догодина.

"Ако ние успеем да приключим преговорите по някой въпрос, тогава българите няма нужда да се занимават с него, могат да продължат напред по следващите. Например за тях ще остане новият пакет за киберсигурност", уточнява Сиккут. "Вероятно е-неприкосновеността също ще се проточи малко, така че и тя ще остане за българите. Ще направим всичко по силите си да постигнем споразумение, но разговорите още продължават. Киберпакетът ще бъде за България. (макар че някои части от него ще останат за Австрия - бел. ред.). Свободното движение на данни е чисто нова инициатива на комисията и ще започнем работа по нея, но няма начин да я приключим."

"Не виждам причина България да не може" да продължи естонския дневен ред по отношение на цифровото управление, казва той. "Практично погледнато, въпросът е дали триото е на една и съща страница. Работихме много усилено, за да го направим. Работим още отпреди да започне нашето председателство . Що се отнася до България, вече сме се споразумели, че в последните няколко седмици те ще участват във всяка дискусия, за да бъдат готови да започнат още на 1 януари. Правим всичко възможно да гарантираме, че ще могат да постигнат резултати от ден първи и да затворят споразуменията, които ние не сме успели."

"Винаги сме виждали председателството, особено ще се отнася до цифровия дневен ред, като възможност да приключим работа по някой въпрос, но и да започнем дискусии. След година ще се задава нова Европейска комисия и е време да започнем да обсъждаме какво следва. Разбира се, пред нас – Естония, България, Австрия - е работата по единния цифров пазар и сме решени да я свършим до края на идната година. А след това?"

Програмата на триото

Съветът на ЕС е институцията, която представлява правителствата на държавите членки. Той е една от трите най-важни институции на съюза заедно с комисията и парламента. Държавите от ЕС поемат председателството на ротационен принцип, сменяйки се на всеки шест месеца. Идеята е настоящата държава да ръководи срещите на всички нива, да насочва работата на съвета и да действа като честен и неутрален посредник между интересите на всички 28 членки.

Председателите работят в тясно сътрудничество от групи по три, за да могат да се координират по-добре в набелязването и изпълнението на дългосрочните цели. В случая България, Естония и Австрия ще заложат на укрепване на доверието в съюза и опростяване на живота и стопанската дейност, сочи програмата на триото.

Цифровото общество е особено важна част от тази програма – ресорът, по който работят еврокомисарите Андрус Ансип и Мария Габриел, е и поле за изява на Естония, която е лидер в Европа по предоставяне на електронни услуги на бизнеса и гражданите. Общият план предвижда до края на 2018 г. работата по различните инициативи, свързани с единния цифров пазар, да бъде приключена.

Киберсигурност

По думите на Сиккут в мандата на България ще остане работата по киберсигурността. В програмата на триото е заложено като задача Стратегията за киберсигурност на ЕС да бъде актуализирана. Създадена през 2013 г., тя вече се нуждае от реформа и бе една от основните теми в годишната реч на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Той предложи създаване на нова агенция на ЕС за киберсигурност, която да подпомага държавите членки при посрещането на кибератаки и за въвеждане на нова европейска схема за сертифициране, която да гарантира, че продуктите и услугите в света на цифровите технологии са безопасни за ползване.

Е-неприкосновеност

В последните години комисията работи усилено по правната рамка за защита на личните данни в интернет. Част от тях е и законодателството за защита на личния живот в цифровото пространство, като предложенията тепърва трябва да бъдат обсъждани и одобрени от всички страни членки.

Основните от тях са: директивата за правото на неприкосновеност да обхвваща и доставчиците на електронни съобщителни услуги като WhatsApp, Facebook Messenger, Skype, Gmail, iMessage и Viber (досега тя важеше само за традиционните далекосъобщителни оператори); да се уеднаквят и затегнат правилата за защита на всички граждани и предприятия в ЕС; защитата да засяга както съдържанието на съобщенията, така и метаданните към тях.