"Даваме си сметка къде живеем"

Наталия Смоленцева, Дойче веле

Хиляди естонци са се записали като доброволци от началото на войната в Украйна, а наскоро в страната се проведе най-голямото обучение по евакуация. "Даваме си сметка къде живеем", казват те.

Абя-Палуоя по принцип е тихо градче с едва около 1 000 жители. Но спокойствието в естонския град наскоро беше нарушено от учение за евакуация, в което се включиха повече от 200 жени, деца и възрастни хора. Подготовката е част от измислен сценарий, при който заради опасност от нападение от чужда държава цивилното население в южните райони на страната трябва да бъде евакуирано. Властите имат на разположение 10 дни. Това е най-мащабното учение за евакуация, провеждано някога в Естония.

"Даваме си сметка къде живеем. Не сме сами в Балтийския регион", казва подполковник Раул Кют, командир на южното подразделение на Естонската лига за отбрана (ЕЛО). "Същото се отнася и за Латвия и Литва. Не знаем как ще приключи конфликтът в Украйна и дали той няма да се разпростре. Трябва да сме готови за най-лошия сценарий и все още имаме време да се подготвим", казва Кют.

Много хора в Естония се страхуват от Русия. Неотдавнашно проучване, поръчано от Министерството на отбраната на Естония, показва, че близо 40% от естонците смятат, че е възможно мащабно руско нападение - с 10% повече, отколкото миналата година. Същевременно 60% от хората са готови да защитят страната си, показва още допитването. Тъй като Естония, страна с население от 1,3 милиона души, разполага само с около 6 500 професионални военни, тя разчита основно на своите резервисти и доброволци, като тези от Естонската лига за отбрана.

Учители, лекари, работници

Лис Парис е една от тях. 43-годишната учителка в детска градина ръководи приемането и настаняването на евакуирани цивилни граждани в спортния и здравния център на Абя-Палуоя. Лис се присъединява към женската организация на Естонската лига за отбрана преди две години.

Тя казва, че кадрите от Украйна са я накарали да се замисли за безопасността на семейството си, ако на страната се случи най-лошото. "Имам тригодишна дъщеря, а децата те карат да мислиш за това как да ги предпазиш", споделя жената. След като получава съотвената военна, медицинска и гражданска подоготовка, Лис Парис се присъединява към екипа за евакуация.

В момента ЕЛО има повече от 30 000 членове. Командирът на доброволческата отбранителна организация, генерал-майор Илмар Там, казва, че около 5 000 доброволци са се присъединили след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. "Изобщо не трябваше да ги убеждаваме, а само да им намерим подходяща роля и да им осигурим достатъчно възможности за обучение", казва той.

Доброволците от Естонската лига за отбрана - работници, учители, лекари - жертват почивните си дни, за да се включат в тренировките. "Тъй като Русия сега е заета с Украйна, все още разполагаме с необходимото време", обяснява Там.

Естония изразходва 3,4% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана - доста над целта на НАТО от 2%. Сред страните от Алианса само Полша отделя по-голям процент.

"Може да се случи наистина"

"Знаехме, че ще дойдат много хора, но всичко мина гладко", казва Лис за проведеното учение. Евакуираните цивилни са били настанени в баскетболната зала на местния спортен център, където за тях доброволците са подготвили матраци и спални чували.

Освен че се занимават с логистични задачи, доброволците са обучени да оказват и психологическа и медицинска помощ при нужда. Заедно с Естонския червен кръст те организират семинари за оказване на първа помощ. "От една страна е страшно, че това може да се случи наистина. Но при всички положения ни е от полза, защото получаваме допълнителни знания и умения", казва за ДВ Елена, която е мениджър от Тарту, град в Източна Естония.

Естонците се учат от украинския пример

Ръководителят на отдела за борба с бедствията в естонския Червен кръст Кирил Бадикин също подчертава значимостта на това обучение: "Украинците казват, че ако населението е било по-добре обучено да оказва първа помощ, това е щяло да спаси много животи." В съседното помещение служители на Естонската гражданска защита учат хората как да си палят огън, да произвеждат електричество или да опаковат багажа си за евакуация. Евакуираните научават също така къде могат да намерят подслон в случай на извънредна ситуация.

Украйна е живият пример, от който се учат естонците. Миналия месец делегация от Естонската служба за гражданска защита е посетила страната. "Най-важното е хората да знаят какво да правят в подобна ситуация", казва ръководителят на делегацията Арви Уусталу.

Лис Парис споделя, че откакто се е присъединила към Естонската лига за отбрана се чувства много по-сигурна. Тя се надява, че никога няма да ѝ се наложи да организира истинска евакуация - било то заради война или природно бедствие. Но ако се стигне дотам, вече е подготвена.