Януш Бугайски, The Geopost

В опитите си да потуши всякакви прояви на национална независимост сред неруснаците, Кремъл все повече насърчава руския етнонационализъм. Засилващият се сблъсък между конкуриращи се форми на национализъм ще допринесе за разкъсването на страната, което би могло да прилича много на фрагментацията на Югославия през 90-те години на миналия век.

Доскоро режимът на Путин се въздържаше от използване на руски или етнически „руски“ национализъм за мобилизиране на гражданите, тъй като това можеше да предизвика обратен ефект – разделянето на полиетническата държава. Вместо това, той разчиташе на неетническата „росийска“ идентичност, която е предопределена да включва всички нации и региони, включени в Руската федерация. Войната срещу Украйна обаче доведе до масови жертви и икономически спад, които

заплашват да разрушат пасивния полиетнически консенсус.

Като издига руската нация и насочва вниманието в търсене на изкупителни жертви за все по-катастрофалните си политики, Кремъл се надява да обедини гражданите в подкрепа на режима, дори за сметка на по-малките нации в страната.

Москва предприе няколко стъпки за да отслаби позицията на неруските езици чрез сливания на федерални единици

и ускоряване на русификацията

Длъжностните лица подронваха мястото на неруските езици, настоявайки, че техните носители трябва да използват руския език като основно средство за комуникация. Че ако всички не говорят свободно руски, това би било предпоставка страната да се разпадне по етнолингвистична линия. Подобни политики изостриха етническата поляризация. За неруските хора загубата на родния им език означава загуба на голяма част от националната им идентичност - процес, който също стимулира радикализацията в тяхната самозащита.

През юни 2025 г. Федералната агенция по въпросите на националността (ФАВН) на Русия публикува

проект на нова стратегия за националност

за периода до 2036 г. Този документ ще доведе до допълнително изостряне на  междуетническото напрежение, тъй като се фокусира върху засилване на статута на етническите руснаци като „държавообразуващ“ елемент на нацията, и необходимостта от единство, основано на тази база. В Стратегията се твърди, че неруските народи могат да застрашат единството на страната и да бъдат засегнати от чуждестранна подривна дейност. Представителите на неруските народи вероятно ще стигнат до заключението, че трябва да се стремят към независимост, за да избегнат пълна русификация.

В неотдавнашната си заповед относно държавната политика в областта на историческото образование, президентът Путин заяви, че етническите руснаци са „държавообразуващият народ“. Затова държавната политика е задължена да насърчава „формирането на общоруска гражданска идентичност и

укрепването на общността на руския свят

на основата на традиционните руски духовни, морални и културно-исторически ценности“. Този подход допълнително ще задълбочи разделението между руснаци и неруснаци.

Режимът е дал възможност на паравоенни банди да атакуват неруснаци под претекст, че изкореняват „екстремизма“. Начело е движението „Руска общност“ – етнонационалистическа и ултраконсервативна организация, която системно атакува имигранти и други неславяни и поддържа тесни контакти със службите за сигурност и Руската православна църква. Много от лидерите ѝ са свързани с Константин Малофеев, широко известен като „православния олигарх“, който очевидно финансира движението.

Първоначално основните поддръжници на Руската общност бяха етнически руснаци в неруски региони, особено в Северен Кавказ, където тя работеше в тясно сътрудничество със силите за сигурност, за да потискат местни активисти. Напоследък групата се разширява, обхващайки множество градове, включително Санкт Петербург, където сплашва неруски граждани и работници мигранти. Тя все повече координира дейностите си с Министерството на вътрешните работи и Федералната служба за сигурност (ФСБ) и изглежда се готви за

мащабни репресии срещу „етническия сепаратизъм“.

Кремъл продължава да е убеден, че по-строгите репресии ще бъдат ефективни за потискане на етническата мобилизация и сепаратизма, въпреки че същата политика имаше обратен ефект преди разпадането на Съветския съюз. Хората във властта се опасяват, че всяка толерантност към етническото или регионално разнообразие ще ескалира исканията за децентрализация или пълна независимост. Докато Руската общност и други ултранационалистически групи извършват атаки срещу етническите анклави на работници имигранти от Централна Азия и Кавказ, видимо нарастват опасенията, че подобни нападения ще бъдат извършени и срещу неруските републики в Средна Волга, Северен Кавказ и Сибир.

Държавната политика

задвижва спиралата на етническа поляризация, конфликти и насилие

Антиимигрантската реторика на Москва и постоянните ѝ предупреждения за етнически сепаратизъм и колапс на държавата ускорява процеса, при който имигрантите и други неруски общности ще се стремят да се защитят от нападения. Имигрантите създават анклави за самозащита в няколко града, заради което Москва твърди, че те са доказателство за „екстремизъм“, а силите за сигурност насилствено ги разформироват. По този начин става ясно и какво е посланието към коренните неруски народи – тъй като държавата засилва своите усилия да ги подчини, те трябва да бъдат по-добре подготвени да се организират и да се съпротивляват.

Превод: Faktor.bg