Правителството на Северна Македония и президентът Гордана Силяновска-Давкова спекулират агресивно по темата за евроинтеграцията на страната си, неизпълнението на условията, поставени от Европейския съюз, и погазването на международните договори.

В последната си изява пред проправителствената телевизия "Сител" Силяновска отправи остри критики срещу София и Брюксел, с които се опита да оправдае явното нежелание на кабинета в Скопие за реформи и започване на същинските преговори за присъединяване към Европейския съюз. По-долу в текста са разгледани най-острите позиции на Силяновска:

1. Европейският съюз трябва да погледне самия себе си и със широко отворени очи да види какво се случва - причините за блокадата на евроинтеграцията на Северна Македония са субективни и националистически.

Опровержение: Причините за забавянето на процеса не са субективни или националистически. Те произтичат от конкретни международни договори, които Северна Македония доброволно е подписала. Преспанският договор с Гърция (2018) и Договорът за приятелство и добросъседство с България (2017) са юридически задължителни документи, които ЕС е включил в своите критерии за присъединяване. 

В случая става дума за изпълнение на ангажименти, свързани с премахване на езика на омразата, работа на съвместната историческа комисия с България, блокирана от Скопие от години, отваряне на архивите на тайните служби на Югославия, премахване на фалшификатите от учебниците и гарантиране правата на гражданите с българско самосъзнание. Тези условия са част от европейската рамка за преговори и отразени в протоколите към нея. Те са ясни, конкретни и договорени на междудържавно ниво, а след това подкрепени и поставени на масата с консенсус от ЕС. Защитата на човешките права и почитането на правото на самоопределение, включително на исторически фигури, не са едностранен „национализъм“. Северна Македония, поне на думи, желае да се присъедини към Европейския съюз, а не обратното.

2. „Няколко пъти сме посягали към конституционни промени, но няма резултат, очевидно това не е решението. Конституцията се променя, но политиката на съседите ни към нас остава същата.“

Опровержение: Конституционните промени са малка част от общоевропейските условия към Северна Македония като инструмент за гарантиране на равноправието на българската общност. ЕС и България не настояват за тях формално, а защото именно чрез вписването на българите в преамбюла се прави стъпка към реално признание и защита на идентичността им. Това не означава, че едно "вписване" ще реши проблемите на македонските българи. Реалното прилагане на всички реформи трябва да бъде следено и отчитано от македонските и европейските институции.

Българите в страната са обект на системна дискриминация и дори насилие. Следователно не става дума за „политика на съседите“, а за вътрешна демократична реформа, необходима за изпълнение на европейските стандарти за права на човека и върховенство на закона, част от любимите на Силяновска Копенхагенски критерии.

Освен това е категоричен факт, че България няма нищо общо с предишните промени в македонската конституция или държавни символи – промяната на името на страната след Преспанския договор (2018), както и по-ранни промени на знамето, химна или герба са резултат единствено от отношенията на Северна Македония с други държави и от вътрешни решения.

През октомври 2024 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че отварянето на първия преговорен клъстер за Северна Македония е свързано с конституционните промени, с които страната е ангажирана: „Надявам се всички политически сили в страната да се съберат, за да предприемат тази решителна стъпка напред.“ 

3. Ако направиш една крачка - конституционни изменения и след това отново има пречка, не си направил нищо, просто си променил Конституцията - това не е червена линия. Нашите предложения се възприемат в Европейския съюз, но срещат съпротива от една държава членка. България трябва да ни даде гаранции, не Германия.

Опровержение: Гаранциите за евроинтеграцията не идват от отделна държава членка, а от структурата на ЕС и неговия правен механизъм. Всяка стъпка в преговорния процес е обвързана с конкретни условия и тяхното изпълнение се проверява чрез мониторинг. След като Северна Македония изпълни конституционните промени, следващите стъпки ще зависят от реалното прилагане на поетите ангажименти. България не може да дава еднолични „гаранции“, защото решенията се вземат от всички държави членки.

През май 2025 г. председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в присъствието на северномакедонския премиер, подчерта: „За да се постигне резултат по евроинтеграцията, трябва да се изпълни договореното през 2022 г. Договореното вече е договорено и няма за какво друго да се договаряме. Не ни трябва план Б, трябва да изпълним план А.“  Това показва, че не става дума за едностранни искания на България, а за вече приети условия.

4. Силяновска твърди, че национализмът се случил там, където не трябвало - в Европейския парламент, визирайки премахването на формулировката ‘македонски език и идентичност’ от доклада на Томас Вайц. "Това не беше свобода на словото, това беше реч на омразата", казва тя.

Опровержение: Европейският парламент е демократична институция, където решенията се вземат чрез дебат и гласуване. Премахването на конкретни формулировки от доклад не е „реч на омразата“, а израз на съгласуване на позиции между различни политически групи. ЕП няма правомощия да признава или отрича идентичност и език. Никога в доклад на ЕП за държава кандидат не е била вписана подобна конструкция за идентичност и език.

ЕС не е поставял под въпрос съществуването на македонски език или идентичност, а формулировките се съобразяват с официалните документи, приети от Съвета на ЕС и с преговорната рамка. Става дума за стандартен парламентарен процес, а не национализъм или омраза. В същия доклад, изготвен от Томас Вайц, се подчертава опасността от влиянието на Сърбия, Унгария, Русия и Китай в Северна Македония, както и от "стратегическата корупция" в страната. Македонските политици явно не възприемат тези опасения за реална пречка към евроинтеграцията.

5. Не бива да бягаме от принципите, свързани с Копенхагенските критерии у дома, те са за всички, те трябва да важат и за нас. Не може обаче да се постигне крачка напред в изпълнението на ирационалните искания, защото ирационалното няма основа – то поражда ново ирационално искане.“

Опровержение: Копенхагенските критерии изискват стабилни институции, гарантиране на демокрация,  върховенство на закона, човешки права и защита на малцинствата. Именно това е основанието за настояването българите да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония. Исканията на ЕС не са ирационални, а конкретни и съвместими с европейската правна рамка. Те произтичат от подписания и ратифициран Договор за приятелство от 2017 г., където е заложено задължение за прекратяване на езика на омразата, зачитане на общата история и работа на историческата комисия.

През август 2025 г. Урсула фон дер Лайен подчерта: „Само въз основа на собствени заслуги Западните Балкани ще станат част от ЕС.“ 

Успехът на Скопие зависи не от промяна на позициите на съседни държави, а от изпълнението на конкретни поети ангажименти.

6. Относно идеята за конституционни изменения с отложено влизане в сила, Силяновска заяви, че правата на българите в Македония са защитени, независимо дали са споменати или не в преамбюла. Те били защитени, защото имало разпоредби в Конституцията за защита на правата на малцинствата. В българската Конституция нямало разпоредби за защита на малцинствата, но имало разпоредби за защита на българите навсякъде в чужбина.

Опровержение: Общите конституционни разпоредби за защита на правата на човека в Северна Македония не са достатъчни за ефективно прилагане, когато на практика съществува дискриминация. Примери като забраната на български културни сдружения със задна дата, нападения над етнически българи и системната омраза среди политиците, в медиите и учебниците доказват, че текстовете сами по себе си не работят.

Съгласно Конституцията на България правата не се делят на етнически принцип. Всеки български гражданин има равни права, а доказателство за това са хиляди хора, родени в Северна Македония, които учат, работят, живеят, създават бизнеси, както и семейства в България. Те могат да правят същото и в целия Европейски съюз, благодарение на българското си гражданство, получено чрез доказване на български произход и ръчно подписана декларация за това.

Съгласно Конституцията на България:

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Съгласно Конституцията на Северна Македония, "държавотворен" статус означава повече права.

7. България ограничава правото на сдружаване, въпреки присъдите на Съда в Страсбург.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постановява решения, а не присъди в наказателноправния смисъл. Политическата злоупотреба от страна на Скопие с "присъди" срещу България в Страсбург е пряко нарушение и на чл. 11, т. 5 от Договора за добросъседство. Съгласно него нищо от Конституцията на Северна Македония няма отношение към лица в България, които не са македонски граждани. 14 решения на ЕСПЧ за България (от ОМО „Илинден“ и др.) НЕ задължават София да признае македонско малцинство. Сдружения на български граждани с македонско самосъзнание функционират от години, например "Антични македонци" в Гоце Делчев. 

Отказът организацията ОМО „Илинден“ – Пирин да бъде регистрирана е обоснован със заплахата срещу териториалната цялост на България, а не имагинерни „говор на омразата“ и „дискриминация“.

Конституционният съд на България е постановил, че ОМО „Илинден“ – Пирин е противоконституционна, тъй като:

„Целите ѝ са насочени против единството на българската нация, суверенитета и териториалната цялост на страната".

В мотивите си съдът подчертава, че крайната цел на организацията е:

„Образуване на независима македонска държава чрез откъсване на Пиринска Македония от България". | БГНЕС

---

Димитър Русков, ръководител на отдел Международни новини в БГНЕС