Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев представи своя проектокабинет на президента Илияна Йотова.

Ето кратки биографии на участниците в бъдещото правителство на България, което се очаква да бъде гласувано на 8 май, петък, от 52-то Народно събрание. Правителството ще се състои от 4 вицепремиери и 18 министри.

Румен Радев – министър-председател 

Румен Радев е роден на 18 юни 1963 г. в Димитровград. Преди влизането си в политиката изгражда дълга кариера във Военновъздушните сили на България, където достига до поста командир на ВВС.

Радев завършва средното си образование в Хасково с профил математика. През 1987 г. завършва Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия като първенец на випуска. Преминава допълнителни военни обучения и специализации: Военна академия „Г. С. Раковски“, Air War College в Максуел. Курсове по стратегическо планиране и управление на отбраната в рамките на НАТ. Радев е квалифициран пилот на изтребител МиГ-29.

Кариерата на Радев преминава почти изцяло във Военновъздушните сили. Започва като пилот във военната авиация и постепенно заема командни длъжности в изтребителната авиация. Командир е на авиобаза Граф Игнатиево - ключова база за българските изтребители. През 2014 г. е назначен за командир на Военновъздушните сили.

По време на службата си често поставя въпроса за недофинансирането на армията, проблемите с поддръжката на авиацията, нуждата от модернизация на ВВС. През 2016 г. подава оставка като командир на ВВС след напрежение с правителството на Бойко Борисов относно управлението на отбраната и авиацията. Веднага след това е издигнат за кандидат-президент с подкрепата на БСП и други формации. На втория тур побеждава кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. 

Румен Радев встъпва в длъжност на 22 януари 2017 г., а за вицепрезидент е избрана Илияна Йотова. Първият мандат на Радев (2017–2022) преминава в условия на политическо противопоставяне с правителствата на ГЕРБ, чести парламентарни кризи, масови протести през 2020 г., пандемията от COVID-19 и последвала нестабилност в парламента.

Радев се превръща в един от най-острите критици на управлението на ГЕРБ. Той често използва президентското вето и обвинява властта в корупция, липса на върховенство на закона, зависимост на институциите. По време на антиправителствените протести през 2020 г. Радев открито подкрепя демонстрантите. Особено известен става моментът, в който излиза при протестиращите с вдигнат юмрук и призовава: „Мутри, вън!“. Това се превръща в един от символите на протестите срещу управлението и главния прокурор Иван Гешев. След серията парламентарни избори между 2021 и 2023 г. Радев назначава няколко служебни правителства. Сред по-известните служебни министри, издигнати в този период, са Кирил Петков, Асен Василев, Стефан Янев и Гълъб Донев. 

През 2021 г. Румен Радев печели втори президентски мандат, като побеждава кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков. Кампанията му е фокусирана върху борбата с корупцията, съдебната реформа, политическата промяна, по-независимата роля на президентската институция.

Радев често е определян от критиците си като по-благосклонен към Русия в сравнение с други български лидери. Той се обявява за прагматични отношения с Русия и изразява скептицизъм към изпращането на оръжие за Украйна. През 2021 г. казва, че „Крим в момента е руски“. Тези позиции предизвикват остри реакции както в България, така и сред партньорите в НАТО и ЕС.

Въпреки споровете около Русия, Радев последователно заявява подкрепа за членството на България в НАТО, членството в Европейски съюз и модернизацията на българската армия. През годините отношенията му с различни партии се променят: с ГЕРБ

е в конфликтни отношения а с „Продължаваме промяната“ първоначално има близки отношения. Кирил Петков и Асен Василев стартират политическия си път чрез служебните кабинети на Радев. По-късно отношенията се влошават заради войната в Украйна, кадрова политика, обвинения за задкулисие. Въпреки че е подкрепен от БСП за президент, Радев често поддържа дистанция от партийното ръководство.

Докато беше президент, Радев назначи общо 7 служебни правителства. Той подаде оставка като президент през януари 2026 година. 

Учредяването на партията „Прогресивна България“ се случва на 17 април – само часове преди края на предизборната кампания. На 19 април „Прогресивна България“ спечели извънредните парламентарни избори, след които формацията вкара 131 народни представители в 52-рото Народно събрание. 

Румен Радев е женен за Десислава Радева. Има две деца от предишен брак.

Гълъб Донев – министър на финансите и вицепремиер

Гълъб Донев е роден на 28 февруари 1967 г. в София. Завършва 35-а руска езикова гимназия в столицата. След това завършва политически профил във Висшето военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Завършва магистратура по финанси в УНСС, а след това и право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Специализирал е бизнес и мениджмънт в УНСС. В периода 2001 – 2007 е директор на дирекция „Условия на труд и управление при кризи“ към Министерството на труда и социалната политика. Между 2005 и 2006 г. изпълнява длъжността главен секретар в Министерството на труда и социалната политика. От 2007 до 2009 г. е член на Надзорния съвет на НОИ и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. 

От 2008 г. става председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж. През 2009 г. е назначен за заместник-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

От 2014 до 2016 г. е заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. След това е заместник-директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ и зам.-директор на дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на отбраната. 

От 27 януари до 4 май 2017 г. е служебен министър на труда и социалната политика. От 12 май до 13 декември 2021 г. е служебен министър на труда и социалната политика и заместник министър-председател. Във втория мандат на президента Румен Радев е назначен за секретар по социални политики и здравеопазване за период от два месеца, а от 30 март 2022 г. е преназначен на длъжността секретар по демография и социални политики.

От 2 август 2022 г. до 6 юни 2023 е служебен министър-председател на Република България в два служебни кабинета. Гласуването на проектокабинета „Денков-Габриел“ на 6 юни 2023 г. в Народното събрание сложи край на управлението на втория служебен кабинет на Гълъб Донев. Двете служебни правителства управляваха общо 10 месеца, а Гълъб Донев стана най-дълго управлявалият служебен премиер.

Атанас Пеканов – вицепремиер 

Атанас Пеканов е роден през 1988 година. Той е икономист с международна кариера, който участва в няколко правителства, основно по теми за европейски фондове и икономическа политика. 

Бил е служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства в назначените от Румен Радев кабинети с премиери Стефан Янев през 2021 година и през 2022 година и в двата кабинета на Гълъб Донев през 2022 и 2023 година. 

Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), във Виена и лектор във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien). Преди това е работил в Европейската централна банка във Франкфурт. Завършил е бакалавърска степен по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес и магистратура по икономическа политика в University College London. 

В момента е докторант по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien) с фокус върху темите парична и фискална политика. Бил е член е на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България. Два пъти е избран за стипендиант на Българската народна банка (2015, 2019). През 2018 също е избран за стипендиант на Австрийската икономическа асоциация. Член на Инициативата за млади изследователи на Института за Ново икономическо мислене.

Иво Христов Петков - вицепремиер

Иво Христов е български журналист, преводач и политик.

Роден е на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Завършва средното си образование в „Атене Роаял“ в Брюксел, а през 1994 г. се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Служил е в Българската народна армия в периода 1988–1990 г., като офицер от резерва.

Професионалният му път започва в журналистиката, където работи за RFI-България, NTV и БНТ, както и участва в създаването на ББТ и списанията „L’Europeo“ и „A-specto“. Публикувал е и във в. „Сега“ и сп. „ТЕМА“. Като преводач е работил върху произведения на редица френски автори, включително Ромен Гари и Маргьорит Дюрас.

В политически план е бил началник на кабинета на президента Румен Радев (2017–2019). В периода 2019–2024 г. е член на Европейския парламент от групата на социалистите и демократите, избран от листата на БСП. Участва и в президентската кампания, довела до преизбирането на Румен Радев през 2021 г.

Владее френски, английски, руски и испански език.

Александър Пулев – вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията

Александър Пулев е роден на 5 февруари 1981 г. в Пловдив. Той е магистър по финанси на Оксфордския университет и бакалавър по информационни системи и финанси на Университета в Мейн, САЩ.

Професионалната му кариера преминава през „УниКредит“, където четири години е бил директор „Инвестиционно банкиране“; Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в която шест години е главен банкер; мениджър „Консултации по сделки“ в „Ърнст и Янг“.

Работил е в международни компании като „Ситигруп Глоубъл Маркетс“, „Браун Брадърс Хариман“ и „Дженеръл Електрик“.

Александър Пулев има дългогодишен опит в проектното финансиране и в структурирането на транзакции, вариращи от дялово инвестиране до синдикиране на хибриден и старши дълг. Управлявал е портфолио от стартиращи компании на „Булбанк“ и е бил координатор на програмата за рисков капитал на ЕБВР за Балканите.

Заместник-министър на транспорта и съобщенията в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев за периода от септември до декември 2021 г. 

Димитър Стоянов – министър на отбраната

Димитър Стоянов е роден на 28 октомври 1968 г. в Свиленград.

През 1986 г. завършва Математическа гимназия в Хасково. В периода 1986-1991 г. продължава образованието си във Висшето военновъздушно училище – Долна Митрополия. През 2001 г. завършва Командно-щабната академия на Военната академия „Г. С. Раковски”. Възпитаник е и на Военновъздушния колеж „Максуел”, САЩ.

Димитър Стоянов започва военната си кариера като техник в изтребителен авиационен полк в Узунджово. Преминал е през редица командно-инженерни длъжности, последната от които е заместник-командир по авиационна техника и въоръжение в Трета изтребителна авиобаза "Граф Игнатиево". От 2009 г. е началник на щаб в авиобазата. През периода 2013 – 2016 г. заема различни длъжности в Командването на Военновъздушните сили на Република България, последната от които е началник на щаба на ВВС.

На 23 януари 2017 г. е назначен за главен секретар на президента Румен Радев. Този пост запазва и по време на втория мандат на президента Радев 

От август 2022 до юни 2023 година заема поста служебен министър на отбраната в кабинета на Гълъб Донев.

Иван Демерджиев – министър на вътрешните работи

Иван Демерджиев е адвокат с над 20 години опит. Роден е през 1975 г. в Пловдив. През 2001 г. завършва магистърска степен по право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

От февруари 2007 г. е съдружник и управител на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“. От юни 2016 г. е член на Адвокатски съвет към Адвокатска колегия  – Пловдив, като от юли 2016 г. до февруари 2019 г. е негов секретар. През февруари 2019 г. става председател на Адвокатска колегия – Пловдив. 

От 12 май 2021 г. е служебен заместник-министър на правосъдието, а от 29 октомври 2021 г. е служебен министър на правосъдието във второто правителство на Стефан Янев. От март до август 2022 година е заместник-министър на вътрешните работи в правителството на Кирил Петков. 

От 1 август 2022 г. до юни 2023 г. е служебен заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи.

Демерджиев бе избран за депутат в 52-рото Народно събрание от „Прогресивна България“, след като бе кандидат в Кърджали и в 24 МИР в София, но избра да влезе в парламента от 9-и МИР. 

Д-р Велислава Петрова-Чамова – министър на външните работи

Валислава Петрова-Чамова е заместник-министър на външните работи в три поредни правителства – редовния кабинет на Кирил Петков и двете служебни правителства, оглавявани от Гълъб Донев. В рамките на мандата си отговаря за европейските въпроси, регионалната политика, икономическата дипломация и взаимодействието с международни организации. Представлява България в Съвет „Общи въпроси“ на Европейския съюз и изпълнява ролята на шерпа за заседанията на Европейския съвет. Освен това ръководи Координационния механизъм за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и участва в преговорите с Европейската комисия по темите, свързани с разширяването на ЕС и присъединяването на България към Шенген.

През последните две години заема поста главен програмен директор в „Centre for Future Generations“ в Брюксел, където координира дейността на организацията в сферата на европейските политики с акцент върху конкурентоспособността на Европейския съюз. Работата ѝ е съсредоточена върху стратегическата автономия на Европа в области като изкуствения интелект и отбранителните технологии, както и върху развитието на партньорства между европейските институции, научните среди и индустрията.

Кариерата ѝ започва в академичната сфера, където придобива докторска степен по инфекциозни заболявания в Университета в Кеймбридж. По-късно работи в системата на ООН по теми, свързани със здравните иновации в развиващите се страни. По време на пандемията от COVID-19 е част от Глобалния алианс за ваксини, където участва в разработването на инвестиционни стратегии за справяне с нововъзникващи патогени. Консултирала е също Световната здравна организация и Световната банка по въпроси, свързани с биотехнологиите и управлението на риска при бедствия.

Николай Найденов – министър на правосъдието

Николай Найденов е номиниран за министър на правосъдието в проектокабинета на Румен Радев. Той е юрист с над 20 години опит в държавната администрация, социалните политики и международното право.

В периода 2023–2024 г. е заместник-министър на труда и социалната политика, където отговаря за управлението на европейски средства по Националния план за възстановяване и устойчивост и програма „Развитие на човешките ресурси“. Има активна роля в координацията на антикорупционните политики в министерството.

Заемал е ръководни позиции като главен секретар на КПКОНПИ, на Висшия съдебен съвет и в администрацията на Министерския съвет. Представлявал е България пред институции на ООН и Съвета на Европа, а в Страсбург е избран за заместник-председател на Правителствения комитет по Европейската социална харта.

Николай Найденов е магистър по право и международни отношения от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и към момента практикува като адвокат в сферата на европейските проекти.

Иван Василев – министър на иновациите и дигиталната трансформация

Иван Василев е икономист, експерт по публични финанси и икономически политики.

До 31 юли 2025 година Иван Василев беше заместник-кмет по финанси и здравеопазване в екипа на Васил Терзиев. Преди да влезе в общинската администрация през 2023 година, Василев е директор „Политики и стратегии“ в BESCO (Българската стартъп асоциация).

След напускането му на поста и заявката, че „ще продължи с делата си“ за по-добро бъдеще на София и на България, Иван Василев се оказа в икономическия екип на експрезидента Румен Радев. Там той работи по мерките за ускорено икономическо развитие на „Прогресивна България“.

Иван Шишков – министър на регионалното развитие и благоустройството

Иван Шишков е роден на 14 септември 1963г. в София. Завършва образователна степен магистър по „Архитектура“ през 1990 във ВИАС София.

Арх. Шишков е работил като проектант в „Интерпроект“ и „Софпроект“. В периода 1992г.-2000г. е заемал длъжността на главен архитект на Община Драгоман, от 2002г. до 2008г. - главен архитект на Район „Банкя“ в Столичната община (СО), а от 2008г. до 2021г. е бил главен архитект на Район „Триадица“ – СО.

От 1996 г. до 2006 г. e член на Общински експертен съвет по устройство на територията.

От 2007 г. до 2015 г. е експерт в Комисия по устройство на територията и жилищна политика към СОС.

По време на двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев през 2021 г., е съветник и заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

От 2 август 2022 година до 6 юни 2023 година е служебен министър на регионалното развитие и благоустройството в правителствата на Гълъб Донев.

Ива Петрова - министър на енергетиката

В периода 2000-2009 г. Ива Петрова е работила в Министерството на енергетиката, където през 2008 г. достига длъжността директор "Енергийни пазари и преструктуриране". Отговаряла е за управление и мониторинг на енергийни проекти, финансирани по силата на двустранни и многостранни програми, както и за дейности в областта на създаването на ефективно функциониращи енергийни пазари и други. След това – от февруари 2009 г. до края на юни 2010 г., е директор "Проекти и инвестиции" в Българския енергиен холдинг. Петрова е работила също като независим оценител на проектни предложения.

Тя е и хоноруван асистент в Стопанския факултет на СУ "Климент Охридски". Получава висшето си образование с магистърска специалност "Стопанско управление" в Софийския университет. Завършила и University of Birmingham, Великобритания. Притежава редица специализации в Япония, Белгия, Великобритания. Била е съдружник в ЗБи Адвайзъри ООД – дружество, специализирано в управленско консултиране в енергетиката.

Илин Димитров – министър на туризма

Илин Димитров е роден през 1983 година в град Добрич. Бил е депутат в 47-ото Народно събрание и председател на Комисията по туризъм.

Илин Димитров бе част от четвъртия служебен кабинет, назначен от Румен Радев през 2022 година. Той бе част и от петия кабинет на Радев с премиер Гълъб Донев през 2023 година. По-късно става секретар на президента по образование, култура и туризъм.

Росица Карамфилова - министър на околната среда и водите

Росица Карамфилова-Благова е български инженер, доктор по екология и опазване на околната среда, служебен министър на околната среда и водите в първото и второто служебно правителство на Гълъб Донев (2 август 2022 – 6 юни 2023).

Завършва Химико-технологичен и металургичен университет (ХТМУ) в София с магистратура по екология и опазване на околната среда. През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема „Изследване на възможностите за получаване на биогаз чрез анаеробно разграждане на някои нетрадиционни отпадъчни биопродукти“. Известно време работи като хоноруван преподавател в ХТМУ. От 2005 г. работи в Изпълнителна агенция по околна среда като младши експерт в отдел „Мониторинг на отпадъците“. Заема различни експертни длъжности в агенцията. От 14 април 2021 г. е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда.

Служебен министър на околната среда и водите в първото и второто правителство на Гълъб Донев.

Георги Пеев - министър на транспорта и съобщенията

Георги Пеев е дългогодишен директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“. Той е с образователно-квалификационна степен магистър по инженерна специалност „Експлоатация на електронно-приборна авиационна техника – А (ръководител полети)“ и с дългогодишен опит в областта на гражданското въздухоплаване и управлението на въздушното движение, като от 2014 г. е генерален директор на ДП РВД и участва в управителните органи на редица международни организации в областта на гражданското въздухоплаване.

Наталия Ефремова - министър на труда и социалната политика

Наталия Ефремова е завършила право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и притежава магистърска степен по икономика от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. През периода 2003 г. –  2008 г. е била директор на дирекция „Управление на програми и проекти“ в Министерството на здравеопазването.

В Министерството на труда и социалната политика заема длъжността заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни проекти и програми“ от 2009 г. до 2012 г., след което от 2016 г. е главен директор на същата дирекция. От август 2022 г. до юни 2023 г. е заместник-министър на труда и социалната политика, а от юни 2023 г. отново заема поста заместник главен директор ГД „Европейски фондове, международни проекти и програми“. През 2025 г. се връща като заместник-министър в социалното ведомство.

Пламен Абровски – министър на земеделието и храните

Пламен Абровски е юрист и експерт по европейско законодателство. Роден е на 2 септември 1979 г. Завършил е езиковата гимназия "Йоан Екзарх" във Враца, а висшето си образование получава в ЮЗУ "Неофит Рилски" – Благоевград. 

През 2020 г. Пламен Абровски е главен секретар и член на УС на Националния съюз на земеделските кооперации в България /НСЗКБ/, създаден през 1991 г.

По това време е и експерт по селскостопанска политика на ПП "Има такъв народ".

Той бе част от 45 и 46 Народно събрание.

Катя Ивкова – министър на здравеопазването

Катя Ивкова е магистър по „Международни отношения“ в УНСС. От 2020 г до момента заема длъжността директор на Дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество“ в МЗ. 

В периода 2015-2017 г е била началник отдел „Международни дейности“ в същото ведомство. Преди това е заемала експертни длъжности в дирекции на Министерството на здравеопазването.

Ивкова беше зам.-министър на здравеопазването в правителството на Гълъб Донев

Проф. Георги Вълчев – министър на образованието и науката

Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г. в Николаево, България. Учи в ГПЧЕ „Ромен Ролан“, Стара Загора. Завършва история в Софийския държавен университет през 1988 г. Работи в общинска администрация на Стара Загора.

През 1998 г. получава докторска степен по културология с дисертация „Чужденците в българската следосвобожденска култура“. Доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавател в катедра „История и теория на културата" на Философския факултет.

Преподава и в магистърската програма: „Мениджмънт и социализация на културното наследство“. Член е на управителните съвети на Националната фондация и на Общобългарския комитет „Васил Левски“, на Съюза на учените в България, на Алианс Франсез.

Автор на монографиите „Чужденците в българската следосвобожденска култура" (2001), „Захарий Стоянов и символният капитал на Българското възраждане" (2010), "Историята и нейните обществени употреби" (2023)

От 2015 г. до 2023 г. е заместник-ректор по учебната дейност - докторанти и продължаващо обучение на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 22 ноември 2023 г. е избран за ректор на СУ.

Евтим Милошев - министър на културата

Евтим Милошев е български телевизионен продуцент. Мажоритарен собственик в продуцентските компании „Дрийм Тийм Прадакшънс“, „Дрийм Тийм Филмс“ и председател на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти в България (АФТП).
Роден на 2 май 1968 г. в София. Завършва Строителния техникум в София. Изкарва задължителната двугодишна казармена подготовка, след нея следва в Университет по архитектура, строителство и геодезия и през 1995 г. защитава магистърска степен по геодезия.
През 2009 г. Евтим Милошев е сред основателите на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти в България (АФТП). Член е на Управителния ѝ съвет до 2012 г., когато е избран за неин председател. Милошев изнася лекции на магистрантите от Нов български университет и на магистрантите от специалност „Журналистика, продуцентство и финанси“, във Висшето училище по застраховане и финанси.

В края на 2016 г. Евтим Милошев е удостоен с почетен знак „Златен век“. В периода 9 април 2024 г. – 16 януари 2025 г. е служебен министър на туризма.

Енчо Кирязов – министър на спорта

Новият министър на спорта е сред най-ярките личности в съвременното българско цирково изкуство. Роден е на 15 октомври 1973 г. в Елхово в семейство на учители. Още на шестгодишна възраст започва да тренира акробатика — първата стъпка към една впечатляваща международна кариера.

Завършва спортно училище и достига до званието „майстор на спорта“, след което става част от националния отбор на България по акробатика. Талантът, дисциплината и силният му характер постепенно го отвеждат отвъд границите на страната.

Керязов работи като цирков акробат и гастролира в множество европейски държави, сред които Австрия, Германия, Финландия, Великобритания и Испания.

След 2000 г. Керязов започва самостоятелна кариера като еквилибрист и бързо се превръща в едно от най-разпознаваемите имена в световното цирково изкуство.

Неговите изпълнения впечатляват със сила, баланс, прецизност и артистичност. Получава редица престижни международни отличия, сред които „Цирков артист на годината“ в Холандия и Германия, „Сребърна звезда“ във Франция и най-значимото признание — „Сребърен клоун“ от Световния цирков фестивал в Монте Карло през 2007 г.

На по-късен етап той стига до легендарния цирк Circus Roncalli, с който подписва дългосрочен договор и става един от най-успешните и ценени български циркови артисти в Европа.

Керязов става лице на австрийска пощенска марка през 2011 г., а година по-късно е удостоен с отличието „Златен век“ за принос към българската култура. Приет е и в Галерията на легендите на Световното акробатично общество в Лас Вегас.

През 2010 г. създава фондация „Енчо Керязов“, чрез която подпомага талантливи български деца в областта на образованието, спорта и изкуството. Фондацията ежегодно отличава млади българи, постигнали успехи със своя труд и талант.

Опитът на Керязов в политиката е под формата на заместник-кмет на община Ямбол от ноември 2019 г. І БГНЕС