Eurochicago: Проектът „Sigma AI“ на Румен Радев – чужда идея с ново име

В навечерието на нов политически сезон Румен Радев извади на преден план амбициозно звучащата концепция „Sigma AI“ – система за контрол на публичните финанси чрез изкуствен интелект, представена като част от приоритетите на коалиция „Прогресивна България“.

На пръв поглед това изглежда като модерна, технологична заявка за борба с корупцията, но още в първите часове след анонса в публичното пространство започнаха да се появяват въпроси за произхода на тази идея. Причината е, че описанието, логиката и функциите на „Sigma AI“ почти напълно съвпадат с вече съществуващ проект – „AI Огледало“ на проф. Николай Райчев, разработван публично още от лятото на 2025 г., съобщава изданието eurochicago.com.

Проектът на Райчев не е просто концепция, а реална, макар и все още недовършена система, изградена като гражданска инициатива с отворен код, прозрачна архитектура и ясно дефинирани цели – автоматично събиране на данни от публични регистри, анализ чрез изкуствен интелект и откриване на корупционни модели като нагласени обществени поръчки, раздробяване на договори или изкуствено завишени цени. Всичко това е било публично описано, дискутирано и достъпно онлайн месеци преди появата на „Sigma AI“. Именно тук възниква и основният проблем – не просто сходство в идеите, а почти пълно припокриване на структура, терминология и функционалност, което трудно може да бъде обяснено като случайност.

Самият проф. Райчев избягва директното обвинение в плагиатство, но говори за „буквално заимстване без посочване на източник“, което поставя сериозен етичен въпрос. Още повече, че става дума за проект, създаден като отворена платформа в полза на обществото, а не като политически инструмент. Точно тук изпъква и съществената разлика между двата модела – докато „AI Огледало“ е замислен като независим механизъм за контрол върху властта, идеята на Радев се появява в рамките на политическа програма, което автоматично поражда съмнения дали подобна система няма да бъде използвана не за прозрачност, а за влияние и контрол.

Липсата на каквото и да било признание за източника на идеята допълнително засилва усещането за некоректност, особено на фона на претенции за морал и нов тип управление. В този контекст въпросът вече не е само технологичен или експертен, а дълбоко политически – може ли да се говори за борба с корупцията чрез инструмент, който сам по себе си носи белезите на интелектуално заимстване без прозрачност. Случаят с „Sigma AI“ и „AI Огледало“ така се превръща в показателен пример за това как в България дори идеите за прозрачност могат да се окажат непрозрачни в своя произход, а границата между иновация и копиране – опасно размита.