Лъжата за „вечния конфликт“ между България и Вътрешната македоно-одринска революционна организация може да се счита за свалена от дневния ред. Това заяви в интервю за БГНЕС Евгений Еков, главен експерт в дирекция „Централен държавен архив“ при Държавна агенция „Архиви”.

По повод на годишнината от смъртта на Гоце Делчев, който пада убит на 4 май 1903 г., архивистът развенча мита за отношенията между революционера и тогавашната българска държава.

„Това е един въпрос, по който се е спекулирало още във времето, когато Гоце Делчев е бил задграничен представител на Вътрешната организация, заедно с Гьорче Петров, в София, а и дълго време след неговата смърт, че и до ден-днешен. Скопските историци се опитват по всякакъв начин да докажат, че Гоце Делчев е имал само негативно отношение към българската държава, както и че не е съществувала никаква връзка и сътрудничество между тях. Ето защо подготвих и ще ви представя няколко писма, които категорично доказват точно обратното. За първи път пред вашата камера ще покажа собственоръчно написано от Гоце Делчев писмо до премиера на Княжество България д-р Константин Стоилов, за да се види, че връзката му с българската държава е на най-високо ниво. В това писмо Гоце Делчев иска среща и получава такава от премиера Константин Стоилов, за да му предаде едно писмо, уникално по своето съдържание. То е от Гьорче Петров, другият задграничен представител“, разказа архивистът и призова: „Тези, които твърдят за негативни отношения между България и организацията трябва да спрат“.

В това писмо Гьорче Петров пише, че го изпраща „по Делчев, мой много добър брат“. „И Гоце Делчев, и Гьорче Петров са били единомишленици по отношение на политиката на България и на връзките на вътрешните дейци с нея“, смята Евгений Еков.

„Свидетелство за това, че се е осъществявала връзка и координация между организацията и България се съдържа и в писмо, изпратено от българския търговски агент в Битоля, което е полушифровано. Има тъй наречения цифров шифър, използван от нашите дипломати. В него той проследява връзките на Вътрешната организация не само на ниво премиер, но и на ниво министерства и по-низши институции на българската държава. Гоце Делчев и Гьорче Петров, като задгранични представители, са осъществявали координация на ниво премиер на Княжество България“, разказа още архивистът.

Той цитира и друго писмено наследство на Делчев, доказващо разнопосочните връзки с България:

„До един от ръководителите на вътрешната организация в Разлог той пише: „Асене, днес изпращам два колета от вестниците „Право“ и „Дело“, както и 10 екземпляра от „Средногорското въстание“. Разпредели ги съразмерно в Разлог, Неврокоп, Серско, Демирхираско“. В случая, Гоце Делчев, с книгата, която изпраща, доказва пряката връзка между българското националноосвободително движение преди Руско-турската война от 1877-1878 г. и националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско след Берлинския конгрес. Като човек, ценящ словото, Гоце Делчев е развивал и собствена печатарска дейност на пропагандни издания. Става дума за едно писмо, изпратено до Кюстендил, в което се разпорежда не само за цените, на които да бъде издадена поредната книга, свързана с борбите, но и как тя да бъде разпределена във вътрешността. Въпросът за прехвърляне на оръжия е бил поставен на едно ниво с това на пропагандна литература, свързана с националноосвободителните борби“.

За използвания шифър архивистът уточни, че от съвременна гледна точка той е трудно издържащ на конспиративност, но в онези времена турската полиция се е затруднявала в прочита на тази кореспонденция. Архивистът даде и документални потвърждения за българския характер на населението в Македония и Одринско.

„Другата голяма злоупотреба на „учените“ от Скопие е, че твърдят, че едва ли не Гоце Делчев не е показал по никакъв начин националния характер на това население. Известно е писмото, изпратено от него до Никола Малешевски, в което той заявява: „Колйо, отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително, жалко е, но що да правим, когато сме си българи и всички страдаме от една обща болест…“. И малко по-надолу подчертава: „…ако тази болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш дълг е да не се подаваме на тази болест, но можем ли същото да направим с другите лица? Имаме взето и нещо от гръцките болести, а именно колкото глави, толкоз капитани. Пустата му слава. Всеки иска да блесне, но не знае фалшът и на този блясък“, допълни още Евгений Еков.

В Централния държавен архив се съхраняват общо 175 писма и други материали, свързани с живота и делото на Гоце Делчев и излезли от неговото перо, а 55 има в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Други 20 пък се съхраняват в архива на БАН.

Централният държавен архив има намерение да дигитализира всички писма, пазени в него, и да ги качи на Информационната система на държавните архиви , за да може всеки да има достъп до тях.