Защо "евробабите" в Русе приемат с радост еврото и не плачат за лева

Русе носи етикета на най-европейския ни град, проводник на европейското влияние и модернизъм още преди Освобождението

Това е градът на новото. Жителите му никога не допускат да бъдат по-назад от виенчани. Виенчани плащат в евро от 2002 г., а русенци от 2026 г., коментира БНТ. Как възрастните русенци приемат новата валута?

Макар тези дни да се говори повече за поколението Z, то ние от поколението Х можем смело да кажем, че сме най-големите късметлии. Или поне българските Джен Екс. Пътувахме за училище с билетче за 4 ст., пихме боза за 6 ст. и имахме от дядовците си вноски за коли за когато пораснем. Знаехме си от малки, че тези чужди езици, дето ги учим в училище, ще ни трябват само по морето. Никой от нас не си е представял, че светлата ни Родина ще бъде част от света.

Ние, Джен Ексите, имахме шанса да чуем как от Виена диригентът Зубин Мета поздравява страната ни през 2007 за Европейския съюз.

Ние, Джен Ексите, видяхме и как границите падат, когато влязохме в Шенген.

Ние, Джен Ексите, от днес в джобчетата си имаме не само семки и бонбонки, а истински европейски пари.

Ако за нас тези промени бяха някак в синхрон с младостта ни, то е любопитно как родителите ни, Бейби бумърите, родени непосредствено след Втората световна война, гледат на най-новата промяна в живота ни - европейските пари.

"Вече съм евробаба", шегуват се бабите в Русе.

С г-жа Миланова, с г-жа Топалова и с г-жа Николаева говорим в първите часове на 2026 година. Споделят, че не ги притеснява влизането в еврозоната. Смятат дори, че ще е по-добре за всички. Няма да тъгуват за лева, но ще си запазят по някоя банкнота за спомен. Според тях страховете нямат основание.

Тези евробаби, както самите те се нарекоха, имат смартфони /старите апарати на децата/, банковите им карти са в уолета, а през Револют поздравяват внуците си на всяко седмо число.