Те са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните им еквиваленти.
Малко повече от половината (53%) от българските граждани над 15 годишна възраст декларират, че имат доверие на Европейския съюз – с 9 процентни пункта над средната стойност, измерена в целия Съюз. Под една трета (30%) от българите декларират недоверие към ЕС, а останалите нямат мнение, съобщава Представителството на ЕК в България.
Това сочат резултатите от допитването Евробарометър 90.3, проведено в края на миналата година. Сред държавите с най-висока степен на доверие към ЕС са Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%) и Португалия (55%). На средноевропейско ниво се регистрира известен ръст в положителната оценка към ЕС – 43%, ръст с 3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.
Българските граждани запазват одобрението си към институциите на ЕС и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните им еквиваленти. Над половината от анкетираните (51%) вярват на Европейския парламент, а в същото време едва 13% имат доверие на Народното събрание. Доверието в Европейската комисия е 45% (ръст от 2% спрямо пролетта на 2018 г.), а това в националното правителство – 22%.
Сред европейските политики българското обществено мнение традиционно изразява най-висока подкрепа (87%) за възможността за свободно движение на хора, стоки и услуги. Общата политика за отбрана и сигурност се подкрепя от 72%, общата външна политика на ЕС – от 62%, а общата енергийна политика – от 60 на сто от българите. Преобладаващата част от българските (57%) и от европейските граждани (58%) споделят оптимистични възгледи относно бъдещето на Европейския съюз.
Що се отнася до бъдещото разширяване на ЕС, делът на хората у нас, които подкрепят приемането на нови държави-членки (51%), е по-висок от средноевропейското ниво (43%). Традиционно българите споделят положителни възгледи относно идеята държавите от Западните Балкани да се присъединят към Европейския съюз.
Фактор
Това сочат резултатите от допитването Евробарометър 90.3, проведено в края на миналата година. Сред държавите с най-висока степен на доверие към ЕС са Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%) и Португалия (55%). На средноевропейско ниво се регистрира известен ръст в положителната оценка към ЕС – 43%, ръст с 3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.
Българските граждани запазват одобрението си към институциите на ЕС и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните им еквиваленти. Над половината от анкетираните (51%) вярват на Европейския парламент, а в същото време едва 13% имат доверие на Народното събрание. Доверието в Европейската комисия е 45% (ръст от 2% спрямо пролетта на 2018 г.), а това в националното правителство – 22%.
Сред европейските политики българското обществено мнение традиционно изразява най-висока подкрепа (87%) за възможността за свободно движение на хора, стоки и услуги. Общата политика за отбрана и сигурност се подкрепя от 72%, общата външна политика на ЕС – от 62%, а общата енергийна политика – от 60 на сто от българите. Преобладаващата част от българските (57%) и от европейските граждани (58%) споделят оптимистични възгледи относно бъдещето на Европейския съюз.
Що се отнася до бъдещото разширяване на ЕС, делът на хората у нас, които подкрепят приемането на нови държави-членки (51%), е по-висок от средноевропейското ниво (43%). Традиционно българите споделят положителни възгледи относно идеята държавите от Западните Балкани да се присъединят към Европейския съюз.
Още от Свят
Натовски генерал: „Смъртта на Путин е първото необходимо условие за мир в Украйна“
Канадският генерал в оставка Кристофър Коутс отправи остри оценки за войната в Украйна. Той предупреди, че всяка териториална отстъпка би била само временно примирие и че руските амбиции могат да доведат до нов конфликт в бъдеще.
Протестиращи преди срещата на Г-7 подпалиха кола и изпочупиха прозорци на банка
Екологични активисти и феминисти се смесиха с противници на империализма, защитници на независимите медии, поддръжници на правата на палестинците и други активисти в парка край езерото в Женева, за да преминат на протестно шествие
2 хеликоптера се сблъскаха над Рио де Жанейро, шестима загинаха
Хеликоптерите след това се разбили на паркинга на автосалон, при което избухнал пожар и са нанесени щети на близо 20 автомобила