Те са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните им еквиваленти.
Малко повече от половината (53%) от българските граждани над 15 годишна възраст декларират, че имат доверие на Европейския съюз – с 9 процентни пункта над средната стойност, измерена в целия Съюз. Под една трета (30%) от българите декларират недоверие към ЕС, а останалите нямат мнение, съобщава Представителството на ЕК в България.
Това сочат резултатите от допитването Евробарометър 90.3, проведено в края на миналата година. Сред държавите с най-висока степен на доверие към ЕС са Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%) и Португалия (55%). На средноевропейско ниво се регистрира известен ръст в положителната оценка към ЕС – 43%, ръст с 3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.
Българските граждани запазват одобрението си към институциите на ЕС и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните им еквиваленти. Над половината от анкетираните (51%) вярват на Европейския парламент, а в същото време едва 13% имат доверие на Народното събрание. Доверието в Европейската комисия е 45% (ръст от 2% спрямо пролетта на 2018 г.), а това в националното правителство – 22%.
Сред европейските политики българското обществено мнение традиционно изразява най-висока подкрепа (87%) за възможността за свободно движение на хора, стоки и услуги. Общата политика за отбрана и сигурност се подкрепя от 72%, общата външна политика на ЕС – от 62%, а общата енергийна политика – от 60 на сто от българите. Преобладаващата част от българските (57%) и от европейските граждани (58%) споделят оптимистични възгледи относно бъдещето на Европейския съюз.
Що се отнася до бъдещото разширяване на ЕС, делът на хората у нас, които подкрепят приемането на нови държави-членки (51%), е по-висок от средноевропейското ниво (43%). Традиционно българите споделят положителни възгледи относно идеята държавите от Западните Балкани да се присъединят към Европейския съюз.
Фактор
Това сочат резултатите от допитването Евробарометър 90.3, проведено в края на миналата година. Сред държавите с най-висока степен на доверие към ЕС са Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%) и Португалия (55%). На средноевропейско ниво се регистрира известен ръст в положителната оценка към ЕС – 43%, ръст с 3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.
Българските граждани запазват одобрението си към институциите на ЕС и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните им еквиваленти. Над половината от анкетираните (51%) вярват на Европейския парламент, а в същото време едва 13% имат доверие на Народното събрание. Доверието в Европейската комисия е 45% (ръст от 2% спрямо пролетта на 2018 г.), а това в националното правителство – 22%.
Сред европейските политики българското обществено мнение традиционно изразява най-висока подкрепа (87%) за възможността за свободно движение на хора, стоки и услуги. Общата политика за отбрана и сигурност се подкрепя от 72%, общата външна политика на ЕС – от 62%, а общата енергийна политика – от 60 на сто от българите. Преобладаващата част от българските (57%) и от европейските граждани (58%) споделят оптимистични възгледи относно бъдещето на Европейския съюз.
Що се отнася до бъдещото разширяване на ЕС, делът на хората у нас, които подкрепят приемането на нови държави-членки (51%), е по-висок от средноевропейското ниво (43%). Традиционно българите споделят положителни възгледи относно идеята държавите от Западните Балкани да се присъединят към Европейския съюз.
Още от Свят
Четири държави блокират предложението на Фон дер Лайен за асоциирано членство на Канада
Въпреки разногласията сред европейските столици съществува широко съгласие за необходимостта от по-тясно сътрудничество с Канада
Изграждат в Полша единствения център за обслужване на ракети Patriot извън САЩ
Изграждането му ще струва около 227 млн. евро, а въвеждането му в експлоатация ще отнеме малко повече от година
Властите в Бразилия анулираха паспортите на Флавио Болсонаро, след като той отказа да ги предаде
Няма официални данни междувременно да е напуснал страната