При шокиращ инцидент в Косово този уикенд 30 въоръжени мъже се укриха в манастир след убийството на полицай. Според властите по време на последвалата обсада множество нападатели,маскирани и оборудвани с тежки оръжия, са били убити в сражение с косовската полиция, предаде Евронюз.

Президентът на Косово, Вьоса Османи, заяви, че насилието може да се обясни със съседна Сърбия, която отказва да признае независимостта на Косово.

"Тези нападения доказват дестабилизиращата сила на престъпните банди, организирани от Сърбия, която от дълго време дестабилизира Косово и региона", посочи Османи.

Междувременно Сърбия се дистанцира от нападението, но тя беше защитена не от кого да е, а от Русия, която обвини за насилието и острата реторика в региона изцяло Косово.

"Няма съмнение, че кръвопролитието е пряко и непосредствено следствие от политиката на подстрекаване на конфликти на т.нар. министър-председател Албин Курти", заяви руското външно министерство.

То предупреди, че всеки опит за изостряне на ситуацията вероятно ще доведе "целия балкански регион до опасна пропаст".

Според Москва косовската полиция "отдавна се е дискредитирала чрез системни наказателни действия срещу сръбската общност".

Кремъл твърди, че органите на реда са се опитали да "изтласкат сърбите от Косово" чрез разполагането на "тежко въоръжени специални сили" в "неалбански райони".

Каквато и да е истината, тези изявления са показателни, че въпреки сравнително малкия размер на страната и неучастието ѝ в големи международни институции, Москва все още гледа на Сърбия като на важен европейски съюзник.

Един от основните стратегически приоритети на Русия извън Украйна е да наруши всяка по-нататъшна политическа и военна консолидация в Европа, независимо дали под егидата на НАТО или ЕС.

"Европеизацията" на Украйна е едно от няколкото съмнителни оправдания, които Кремъл посочва за своята инвазия.

Това се случва въпреки факта, че войната спомогна ЕС да предостави официално статут на кандидат за членство на Украйна през юни миналата година - заедно с Молдова, чийто сепаратистки регион Приднестровието е обект на претенции от Русия.

Сърбия и онези страни от Балканите, които не са членки на ЕС, са сериозен обект на руски интереси. И колкото повече се разпалва напрежението на Балканите, толкова по-разпръснати ще стават усилията на европейските съюзници на Украйна.

Русия яростно подкрепя лидера на босненските сърби Милорад Додик, който агитира за едностранно отделяне на поддържания субект Република Сръбска от Босна и Херцеговина и обединението и́ със Сърбия.

Додик, който е изправен пред потенциални правни последици за сепаратистката си дейност, се застъпва за създаването на самостоятелна армия в интерес на етническите сърби, живеещи извън Сърбия.

Той също така призова Босна да се присъедини към политическия блок БРИКС вместо към ЕС.

Наблюдателите смятат, че това е изключително малко вероятно, не на последно място, тъй като Сърбия е кандидат за членство в ЕС от 2012 г. насам. Въпреки това процесът на присъединяване е в застой.

В последното си годишно обобщение Европейският съвет настоява, че напредъкът на Белград по отношение на основните права и статута на Косово остава от решаващо значение, и изтъква конкретно опасенията, породени от отношенията на Белград с Москва.

"В контекста на руската война в Украйна Съветът очаква Сърбия да покаже недвусмислен ангажимент към ЕС, да отстоява общите ни принципи и ценности и да се ангажира активно с предотвратяването на дезинформацията и манипулирането посредством чужда информация", се казва в изявлението.

Съветът също така изразява "дълбоко съжаление за отстъплението на Сърбия от общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, а именно неприсъединяването към санкциите на блока срещу Русия и Беларус".

Във всички държави в Източна Европа, които не са членки на ЕС, пренебрегването на идеята за членство в блока е от полза за проруските и десните националистически политици.

Тъй като повечето етнически сърби са хардлайнери, които се противопоставят на изискванията на Брюксел за присъединяване към ЕС, все по-често посочват подкрепата и защитата на Русия като алтернатива.

Последиците от това сближаване между Москва и Белград едва ли са останали незабелязани от Запада, а през последните месеци въпросът отново и отново е поставян на масата за дискусии. Нещата достигнаха ново дъно, когато САЩ санкционираха Александър Вулин, понастоящем ръководител на сръбската разузнавателна агенция (БИА), за улесняване на злонамерената дейност на Русия в региона.

"Той е използвал публичните си позиции, за да подкрепя Русия, улеснявайки зловредните ѝ действия, които влошават сигурността и стабилността на Западните Балкани, и предоставяйки на Русия платформа за засилване на влиянието ѝ в региона", се казва в изявление на Министерството на финансите на САЩ.

От войните през 90-те години на миналия век сръбски официален представител не е бил санкциониран, докато е заемал длъжността си - и оттогава балансът на силите и сигурността на Западните Балкани не се е усещал толкова крехък. /БГНЕС