В последните седмици на Първата световна война германски генерал изпраща телеграма до своите австрийски съюзници, в която обобщава ситуацията. Тя беше, пише той, "сериозна, но не катастрофална". Отговорът е: "Тук ситуацията е катастрофална, но не е сериозна." Това е шега, разбира се. Но тя улавя накратко разногласията между Америка и Европа относно ситуацията в Украйна." Това казва Иван Кръстев в коментар за "Ню Йорк таймс" ден след решението на президента Джо Байдън да разположи американски войски в Източна Европа, предаде "Дневник". 

Според Кръстев за САЩ руска инвазия, водена от президента Владимир Путин, е "съвсем реална възможност". За Европа не толкова, а високопоставен германски дипломат обобщил разминаването така: "САЩ смятат, че Путин ще започне пълноценна война. Европейците смятат, че той блъфира." 

"Може би това трябва да се очаква. В крайна сметка пълномащабната война като цяло е толкова невъобразима за западноевропейската публика, колкото и нахлуване на извънземни. Многото десетилетия на мир в Западна Европа, съчетано с дълбоката зависимост на континента от руския петрол и газ, карат официалните лица да са склонни да приемат, че агресивните руски действия трябва да са някаква уловка", продължава Кръстев. Той напомня, че и украинските власти като че ли започнаха да приемат тази позиция, да омаловажават непосредствената заплаха от война, което за страна, застрашена от 130 000 руски войници на границата си, е поразителна оценка. Какво се крие зад това, пита авторът.

"Отговорът е изненадващ, дори парадоксален. Европейците и украинците са скептични по отношение на голяма руска инвазия в Украйна не защото имат по-благосклонен поглед към Путин, отколкото техните американски колеги. Напротив, защото те го виждат като по-злонамерен. Войната, смятат те, не е играта на Кремъл. Вместо това, тя е част от обширен набор от тактики, предназначени да дестабилизират Запада. За Европа заплахата от война може да се окаже по-разрушителна от самата война."

Иван Кръстев обяснява, че Америка и Европа не са разделени относно това какво иска Путин - да погребе реда след студената война, да договори нова европейска архитектура за сигурност, признаваща сферата на влияние на Русия в постсъветското пространство, и да отхвърля универсалността на западните ценности. Възстановяване не на Съветския съюз, а на "историческата Русия".

"Във Вашингтон и Брюксел посланието е получено. От двете страни на Атлантическия океан има общо съгласие, че Кремъл - каквото и да направи по-нататък - няма да бездейства. Русия просто няма да отстъпи. Но докато американците са склонни да вярват, че Путин се нуждае от гореща война в Украйна, за да реализира големите си амбиции, европейците и вероятно украинците вярват, че хибридна стратегия - включваща военно присъствие на границата, въоръжаване на енергийните потоци и кибератаки - ще му служи по-добре."

Логиката зад такъв извод е, че:

всъщност руско нахлуване в Украйна би могло да спаси сегашния европейски ред

НАТО няма друг избор, освен да отговори категорично, като въведе строги санкции и действа в решително единство

Путин може да сплоти опонентите си чрез засилване на конфликта

Докато изчакването и политиката на максимален натиск на ръба на инвазия може в крайна сметка да предизвика разделение и парализа в НАТО.

"Да погледнем към Германия, която преди кризата беше най-близкият съюзник на Америка в Европа, имаше специални отношения с Москва и беше най-важният партньор за Източна и Централна Европа", казва Кръстев. "Днес някои във Вашингтон поставиха под съмнение готовността на страната да се изправи срещу Русия, отношенията на Берлин с Москва бързо се влошават и много източноевропейци са развълнувани от очевидното нежелание на Германия да им помогне. Трудностите на Германия са намек за това, което може да се случи, ако Путин продължи да се движи по ръба, като оставя неяснота ще има ли действителна инвазия." Иван Кръстев смята, че Германия не се е променила, но светът, в който действа, се е променил. И цитира: "Германия е като влак, който не помръдва, след като гарата се е запалила".