Европа срещу Китай: Шведска мина може да промени пазара на редкоземни метали

В дълбините на Арктика, под замръзналата земя на Северна Швеция, Европа води една от най-важните си икономически битки на XXI век – борбата за контрол върху редкоземните метали. На почти километър под повърхността, в района на град Кируна, държавната минна компания LKAB ускорява усилията си да превърне откритото находище Per Geijer в първата реална алтернатива на китайското господство върху тези стратегически суровини, съобщава The Guardian.

Редкоземните елементи са в основата на съвременната икономика – от смартфони, електромобили и вятърни турбини до военна авиация и ракетни системи. Именно затова зависимостта на ЕС от Китай, който контролира по-голямата част от глобалния добив и почти целия процес на рафиниране, се превърна в сериозен геополитически риск.

Мина под леда и политиката

Докато на повърхността температурите падат до минус 20 градуса и слънцето едва се показва за няколко часа дневно, под земята екипи от инженери и миньори работят в мрежа от тунели, които се простират на километри. LKAB вече разработва находището Per Geijer – едно от най-големите известни залежи на редкоземни елементи в Европа, разположено в непосредствена близост до съществуващата желязна мина в Кируна.

Процесът е бавен и изключително сложен. Всеки ден се прокопават едва няколко метра, като взривните дейности се извършват през нощта, за да се намалят рисковете. Въпреки това компанията цели да съкрати традиционния срок от 10–15 години, който обикновено е необходим от откриването на находище до реално производство на рафинирани материали.

Сред 17-те редкоземни елемента, открити в Кируна, са неодим и празеодим – ключови съставки за производството на постоянни магнити. Те са незаменими за електрическите мотори, възобновяемата енергия и модерната електроника.

Въпреки името си, тези метали не са редки като наличие в земната кора. Истинският проблем е тяхното извличане и пречистване – процес, който е скъп, енергоемък и често замърсяващ. Именно тук Китай изгради преднина още през 80-те и 90-те години, когато Западът затегна екологичните регулации, а Пекин продължи агресивно да инвестира в добив и преработка.

Китайският натиск и европейското събуждане

През последните години Пекин нееднократно използва контрола си върху редкоземните метали като инструмент за политически и търговски натиск. Миналата година ограниченията върху износа удариха директно европейската автомобилна индустрия и ускориха усилията на Брюксел за стратегическа автономия, отбелязва The Guardian.

По официални данни на Европейската комисия ЕС използва около 20 000 тона постоянни магнити годишно, като над 85% от тях идват от Китай. При тежките редкоземни елементи зависимостта е почти пълна.

Планът на LKAB: бавно, но сигурно

Главният изпълнителен директор на LKAB Ян Мострьом признава, че пълното освобождаване от китайските доставки е илюзия в краткосрочен план. Вместо това компанията залага на „постепенно отваряне“ на находището и интегрирането му към вече съществуващата инфраструктура за добив на желязо.

Паралелно с това LKAB инвестира 80 млн. евро в демонстрационен завод в Лулео за тестване на технологии за разделяне и рафиниране, както и в норвежката компания REEtec, която разработва по-екологични методи за преработка.

Експертите са единодушни: дори при оптимистичен сценарий Китай ще запази доминиращата си позиция още години. Но проектът в Кируна може да се превърне в първата пукнатина в този монопол и да даде на Европа стратегически буфер срещу бъдещи кризи.

За ЕС залогът не е просто икономически. Става дума за индустриална сигурност, технологична независимост и способността да се защити в свят, в който суровините все по-често се превръщат в оръжие.