Боян Радойков

Измина повече от месец, откакто Европа беше разтърсена от бруталната реалност на руската война срещу Украйна. От този момент европейските лидери, зле събудени, продължават да си играят с думи, стремейки се с бездействието си да съхранят икономическите си интереси непокътнати.

Украинците има да чакат, тъй като шансовете за смели и решителни действия на ЕС се отлагат за неопределено време. Германия и Австрия ще продължат да купуват руски газ, а санкциите може и да проработят някой ден, но с охлювски темпове, докато по време на война времето тече на свръхбързи обороти. Путин ще продължава през това време да пълни джобовете си чрез сочните договори, сключени и със страните от ЕС.

Демонстрираното европейско безсилие не е изненада и това не е дъното му. Ще има и други рискови ситуации, като непрестанната миграционна криза от 2010 г. насам, потенциалното разпадане на Босна и Херцеговина и кризата около Косово. От самото си създаване Европейският съюз е огромен пазар без обща военна политика, който от края на Втората световна война разчита на САЩ за своята сигурност. С течение на времето, Европа се превърна от регион на всяващи респект воини в предпочитана туристическа дестинация. Най-пропитият с кръв континент, където хората са се клали един друг в продължение на векове преди откриването на Америка, сега хленчи и си бърше сополите в полите на Съединените щати, които няма вечно да осигуряват военната му защита.

Независимо от това, днес европейците за пръв път говорят в един глас, осъждащ действията на Русия твърдейки с право, че в световния ред на 21 век не бива да има място за подобна инвазия. Мнозина са стъписани от лицемерието им когато ругаят Русия, неуместно забравяйки за зверствата в Ирак или Афганистан, в Сърбия или Либия. Докато западните сили усилват критиките си, би трябвало да не се подават на лицемерното изкушение, което сега се вихри в крокодилските им сълзи. Западът сам реши да не брани Крим през февруари и март 2014 г. и така позволи на Путин спокойно да планира нахлуването в останалата част на Украйна през февруари тази година.

Нека бъдем откровени

Украйна не е образецът на демокрация и свобода, който ни се пробутва от повечето мейнстриймни медии. Твърдението, че Украйна е толкова привлекателен демократичен модел, че самото й съществуване хвърля в ужас Путин, е само мит. Украйна далеч не е неустоим магнит за стенещите руски маси. Реалността е, че Украйна отдавна е една от най-корумпираните страни в света. В годишния си доклад, публикуван през януари 2022 г., Transparency International класира Украйна на 122-то място между Замбия и Габон, и наравно с Кралство Есватини от 180-те изследвани държави, с резултат от 32 точки по скалата от 1 до 100. За сравнение, прословутата с корупцията си Русия, е класирана на 136-то място, с резултат от 29 точки, наравно с Мали, Либерия и Ангола.

Tова разбира се, не е основание да се допускат сражения и избивания на цивилни граждани в пределите на Европа. Но голата истина е, че западният политически механизъм не разполага със средства за военна реакция, нито с подходящ език, за да прикрие собственото си безсилие. Европейците могат да пърхат като паникьосани пеперуди в рамките на различни форуми, но никога няма да посмеят да се изправят сами срещу Русия заради Украйна. Изпаднали в морален транс от 24 февруари насам, те постоянно обясняват как трябва да се направи нещо, но засега не могат да измислят нищо друго, освен икономически санкции. Така например, Европейският съюз прие през тази седмица нови санкции срещу Русия, включително затварянето на пристанища за руски кораби и експулсирането на близо 200 руски дипломати.

Празната реторика и палиативните мерки са доказателство за неспособността на европейските лидери да се противопоставят на руската военна експанзия по решителен начин. Миналия месец във Версай те тържествено заявиха, че ще предприемат всички необходими коригиращи мерки, но тези решения идват твърде късно за украинците. Войната бушува и докато Украйна се съпротивлява всячески, европейците си чешат езиците със скръстени ръце.