От 6 до 9 юни европейците в 27 държави гласуват на избори, които ще окажат голямо влияние върху целия Европейски съюз и извън него.
Около 373 милиона избиратели имат право да гласуват от Финландия на север до Кипър на юг, от Ирландия на запад до България на изток.
Залогът е съставът на следващия Европейски парламент, който е пряката връзка между европейците и институциите на ЕС.
Защо този вот е важен
Гласуването на европейците ще определи посоката на развитие на ЕС през следващите пет години - по отношение на изменението на климата и миграцията, по-голямата интеграция или засиления национализъм.
Десните и крайно десните партии отбелязаха значителни успехи в цяла Европа и тази промяна в дясно вероятно ще намери отражение в следващия Европейски парламент.
Парламентът със седалище в Брюксел и Страсбург приема закони, които засягат живота на гражданите на ЕС, и има задачата да одобрява годишния бюджет, който тази година достигна 189 млрд. евро. Той споделя тези правомощия със Съвета, съставен от националните правителства на ЕС.
Резултатите от изборите в ЕС имат значение и за това кой ще бъде председател на Европейската комисия.
Как работи
Гласуването започва в четвъртък, 6 юни, в Нидерландия, на следващия ден - в Ирландия и Малта, а в събота - в Латвия и Словакия. Много държави членки на ЕС гласуват в неделя, 9 юни.
Повечето гласувания се провеждат в един ден, въпреки че чехите имат на разположение петък и събота, за да гласуват, а италианците гласуват в събота и неделя. В неделя белгийците и българите гласуват не само на европейските избори, но и на национални.
В повечето страни от ЕС трябва да сте навършили 18 години, за да гласувате, но ако сте на 16 години, можете да гласувате в Германия, Австрия, Белгия и Малта, докато в Гърция минималната възраст е 17 години. В няколко държави, сред които Люксембург и България, гласуването е задължително.
Резултатите се определят чрез пропорционално представителство, така че всеки глас има значение, въпреки че в някои държави минималният изборен праг е до 5%. Средната избирателна активност през 2019 г. е била 50,7 %.
До края на 9 юни ще стане ясно кои партии са спечелили 720 места в Парламента - с 15 повече, отколкото през 2019 г.
Броят на членовете на ЕП, които всяка държава има, е пропорционален на нейното население. Германия, най-многолюдната страна в ЕС, има 96 депутати, Франция - 81, а Италия - 76. Гърция, Швеция, Португалия и Чешката република имат по 21 депутати, България 17, а Малта, Люксембург и Кипър имат минималния брой от по 6 депутати.
Колко важен е Европейският парламент?
Като единствената институция на ЕС, която се избира пряко от избирателите в 27-те страни, той свързва европейските граждани с другите две големи институции: изпълнителната власт на ЕС - Европейската комисия - и Съвета, който се състои от министри от правителствата на ЕС.
Европейският парламент определя насоките на законите и политиките на ЕС, като изменя и приема закони и взема решения по международни споразумения и разширявания. Той трябва да одобри годишния бюджет на ЕС и може да поиска от Комисията да предложи законодателство.
Членовете на ЕП контролират работата на Комисията и Съвета. Те споделят със Съвета отговорността за приемането на законите, предложени от Комисията.
Повечето евродепутати членуват в политически групи, вариращи от ляво до дясно, а не по националност, така че често им се налага да жонглират с лоялността си към партия или държава.
Кои са основните политически групи?
Традиционно двете най-големи групи са дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и лявоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите (С&Д), но все по-голямо значение придобиват и други групи.
Либералната група "Обнови Европа" и Зелените/Европейски свободен алианс бяха следващите по големина в последния парламент, но две групи, съставени от десни и крайно десни партии, си поставиха за цел да постигнат големи успехи.
Това са групата "Европейски консерватори и реформисти" (ЕКР) и групата "Идентичност и демокрация" (ИД).
Две по-малки групи също играят ключова роля. Едната е по-малката лява група GUE/NGL, а другата са членовете на ЕП, които не са свързани с никоя група - от унгарските националистически членове на Фидес до шепата сепаратисти от испанската област Каталуния.
За какво да внимаваме при гласуването
Въпреки че основната цел на изборите през юни е да се определи съставът на парламента, избирателите често използват случая, за да изпратят послание до националните си правителства.
От Италия до Франция, от Австрия до Белгия, от Германия до Нидерландия и на други места крайно десните партии се стремят към значителни успехи.
Проучванията сочат, че двете десни групи - ЕКР и ИД - могат да изпреварят лявоцентристката и да станат втората по големина сила в парламента. Германската крайнодясна партия АзГ обаче беше изключена от групата на ИД заради поредица от скандали.
Досега дясноцентристката партия е имала склонност да работи заедно с лявоцентристката, но ЕНП може да бъде подложена на натиск да търси нови съюзници, ако лявоцентристката партия се представи зле.
Преминаването вдясно може да доведе до спиране на плановете за нови закони за климата и устойчивостта и да повлияе на социалното или икономическото законодателство. Силната подкрепа на ЕС за финансовата и военната помощ за Украйна също може да бъде засегната.
Избор на следващия ръководител на Комисията
Една от първите задачи на новите членове на ЕП ще бъде да изберат председател на Европейската комисия. Сегашният председател Урсула фон дер Лайен иска да бъде преизбрана.
27-те държавни и правителствени ръководители на ЕС, известни като Европейски съвет, ще вземат предвид резултатите от изборите и ще номинират кандидат, чието име след това ще бъде представено на Парламента. Повече от 50 % от членовете на ЕП ще трябва да одобрят кандидата.
Политическите групи в ЕС биха могли да използват система от "водещи кандидати", както направиха през 2014 г. Според този принцип всяка група предлага кандидат за председател преди изборите, а групата с най-много места след това има мандат да избере председателя на Европейската комисия.| БГНЕС
Още от Свят
Украйна разработва няколко нови балистични ракети
Министърът на отбраната Рустем Умеров по-рано заяви, че към края на 2024 година или през 2025 година ще има информация за „мащабна ракетна програма“
През ноември Русия отбелязва рекордни загуби на жива сила и техника
Руската тактика вероятно ще продължи да води до големи загуби в бъдеще
Подробни планове на британски затвори изтекоха в "тъмната мрежа"
Има опасения, че ще бъдат използвани за контрабанда на наркотици и оръжия или за организиране на бягства