Дон Алтоада*, Liberty Sentinel

За тридесет години светът се промени. Студената война завърши с непоколебим съюз между САЩ и Европа, а Китай едва започваше да отваря своята икономика.
Политическите прогнози от онзи период отразяваха лековерните очаквания за стабилен мир, устойчиво икономическо развитите и процъфтяваща свободна политическа система.
Вместо това, светът преживя поредица от конфликти и войни, сериозна икономическа криза и разместване на центровете на силата и стабилността.
През този период Китай увеличи своята икономика, беше лесно приет в Световната търговска организация и пристъпи към осъществяването на своята мащабна стратегия за проникване в целия свят, чието най-ярко изражение е инициативата „новия път на коприната“.

В хода на развитието си сега Китай си постави задачата да постигне всички технологични и военни характеристики, които да съответстват на неговата икономическа мощ и богатство. И в същото време основната цел на Европа е да остане привлекателен свободен пазар и предпочитано туристическо направление.

Китай открито заявява своите нови глобални амбиции, докато ЕС, все още дълбоко потънал в кризата след Брекзит, необратимо губи своето широко влияние и в еднаква степен се сблъсква с риска от разпад и изчезване след по-малко от 10 години.

Китай неотдавна подписа най-голямата в света търговска сделка със страните от Азиатско-тихоокеанския район, докато ЕС вложи всичките си сили, за да постигне споразумение за Брекзит и да формализира загубата на един от най-влиятелните си членове.

Затова е грешка да се предполага, че пандемията от COVID-19 ще се превърне в преломен момент в европейската политика спрямо Китай. Доколкото вирусът продължава да разрушава икономиките по целия свят, неговите геополитически трусове остават непредсказуеми.

Кризата COVID-19 показа, че Европа отсъства от световната сцена, където доминира съперничеството между САЩ и Китай. Но отсъствието и от световните дела беше предсказуемо, а европейските лидери носят пълната отговорност за това.

Докато правителството на президента Тръмп предприе радикални мерки за сдържане на експанзионизма на Китай, като наложи 25% мита на китайския внос и неутрализира злоупотребите на Китай по отношение на кражбата на интелектуална собственост и технологии, Европа предпочета значително по-либерален подход.

Европейските лидери, осъзнавайки своята постоянна зависимост, предприеха мека и "беззъба" политика по отношение на Китай.

В продължение на много години Европа смяташе, че е разумно да остане настрана от конфликта САЩ-Китай.

В своето типично лицемерие европейските лидери, от една страна подчертаваха своята неизменна привързаност към трансатлантическото съюзничество, а от друга -настоятелно се опитваха да привличат китайски комунистически пари и инвестиции.

Това доведе до критични нива на отклонения от демократичните принципи и ценности, които европейците защитават повече от век.

Европейският съюз позорно не подкрепи свободата в Хонг Конг, където китайското правителство въведе нови закони на национална сигурност, които премахнаха свободи за населението, намиращо се на територията, която до момента имаше полуавтономен статут.

Независимо от призивите ЕС да въведе санкции срещу китайски политици, в отговор европейските политици предпочетоха да подценят значението на ситуацията в Хонгконг и просто изразиха своето "сериозно безпокойство" по повод организираното от Пекин обезглавяване на демокрацията и гражданското общество.

Още един важен пример, разкриващ жалкия политически ступор на ЕС по отношение на Китай, е свързан с началото на пандемията от COVID-19 през 2020 година. 
Разкрития на кореспонденция от вътрешната електронна поща в EU’s External Action Service Службата за външнополитическа дейност на ЕС показват, че официални лица внимателно са редактирали отчета за дезинформация за COVID-19, като са премахнали критиките спрямо Китай, а само няколко седмици по-късно посланикът на ЕС в Пекин капитулира под натиска на китайското правителство да бъде премахнато споменаването за китайски произход на вируса.

Този епизод напълно показва хиперзависимостта на Европа и на това, колко лесно е било да бъде принудено ръководството на ЕС да раболепничи пред Китай по най-унизителния начин.

Сред многобройните примери за това как Европа отстъпва своята промишленост на Китай, особено внимание заслужават аутсорсингът и делокализацията на фармацевтичното производство в контекста на пандемията COVID-19. 

В продължение на десетилетия големите европейски фармацевтични компании предпочитаха да закриват предприятията, произвеждащи на място активните фармацевтични ингредиенти и отстъпиха на Китай възможността да ги произвежда и масово да ги доставя евтино. 

За Европа това стана решаващ фактор за загубата на контрол над нейния здравен суверенитет.

През 2019 година производството на китайски лекарства достигна 9,5 млн тона, от които 1,9 млн. са продадени в Европа.

Неговият износ расте през последните години със средно 3,8% годишно и в настоящия момент е около 30 милиарда долара.
Всичко това нагледно демонстрира готовността на ЕС да поставя тесните си икономически интереси над своите основополагащи ценности - свобода, права на човека и автономност.
През 2020 година Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕД и много от страните, членуващи в него правят всичко възможно да не поставят под заплаха тези отношения. Високопоставен чиновник от ЕС призна, коментирайки хонгконгската криза:

"Санции няма и няма да има. Нашите отношения с Китай са твърде важни".

Освен това, европейските лидери забелязаха колко силно реагира Китай, вдигайки митата на австралийския ечемик и спирайки вноса на австралийско преработено месо след призива на Австралия да бъде разследван произхода на коронавируса.

Тези отрасли силно зависят от износа в Китай и в резултат на китайските санкции Австралия се сблъска със сериозни икономически щети.

За да избегне такава участ, мнозинството европейски лидери смятат, че ЕС трябва да запази мълчание и да се въздържа от критики срещу китайското правителство, каквото и да струва това на имиджа и демократичния авторитет на Европа.

Съвсем неотдавна, през ноември 2020 година, Франция, която е известна със своята политическа система с динамични демократични процеси и надеждна защита на гражданските свободи и политически права, безпроблемно погреба тези принципи и отстъпи на условията, поставени от Китай за преговорите за преизбирането на генералния директор на ЮНЕСКО Одри Азуле.

Французите правилно си бяха научили урока от юни 2019 година, когато Цюй Дунъюй, заместник-министър на селското стопанство на Китай, победи в първия тур, като събра 108 гласа при избора на ръководител на Световната организация по прехраната на ООН (ФАО), а кандидатът на Франция и ЕС Катрин Желен-Ланел, която беше смятана за фаворит, получи смехотворните 71 гласа.

За да избегне подобно унижение и в ЮНЕСКО с потенциална кандидатура на Китай през 2021 година, която несъмнено ще победи сегашния генерален директор, министерството на външните работи на Франция отстъпи на исканията на Китай.

Високопоставен дипломат формулира ситуацията по следния начин:

"Французите се задължиха да оставят сегашния китайски заместник-генерален директор Син Цюй на поста му още 4 години. Също така се съгласиха да назначат повече високопоставени служители от Китай в агенцията на ООН, а от Ке д'Орсе обещаха да работят за осигуряването на подкрепа от ЕС за китаец - генерален директор на ЮНЕСКО през 2025 година".

Най-голямата им грешка обаче беше настояването французите да работят зад кулисите, използвайки своето влияние и постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, за да разруши признаването на Тайван най-малко от някоя от следните 14 страни: Гватемала, Хаити, Хондурас, Парагвай, Никарагуа, Белиз, Сен Лусия, Сен Винсент и Гренадини, Маршаловите острови, Сейнт Китс и Невис, Палау, Тувалу, Науру, Ватикана.

Очевидно е, че без радикална промяна в обозримо бъдеще ЕС ще остане зависим от икономическия натиск на Китай. 

Европейците трябва да намалят зависимостта от Китай и да се обърнат към алтернативни доставчици за най-важните сектори на технологиите и здравеопазването.
Неспособността да бъдат предприети такива стъпки ще се превърне в погребален марш за европейския просперитет.

*Дон Алтоада е международен експерт в областта на икономиката и политическите науки с голям опит в многостранната дипломация. Като участник в няколко Think Thanks в Европа и САЩ, той работи над разкриването на корупционни схеми и съдействие на върховенството на закона.

Превод: Faktor.bg