Европейският парламент прие резолюция, в която приветства глобалния режим на ЕС за санкции за нарушения на правата на човека и призова корупцията да бъде включена като наказуемо престъпление.
Корупцията има опустошително въздействие върху състоянието на правата на човека и често подкопава функционирането и легитимността на институциите и принципите на правовата държава, се посочва в текста.
За разлика от сходни схеми по света, като например Глобалния закон "Магнитски" на САЩ, настоящият Глобален режим на санкции на ЕС за правата на човека, приет през декември 2020 г., не разглежда корупцията във връзка с нарушения на правата на човека като престъпление, което да бъде санкционирано с ограничителни мерки.
Парламентът иска да промени това и настоятелно призова Европейската комисия да представи законодателно предложение, което да разшири обхвата на Глобалния режим на ЕС на санкции, за да обхване и тези престъпления.
Предлага се евродепутатите също да могат да представят случаи на сериозни нарушения на правата на човека, за да се повиши легитимността на режима на санкции. Членовете на ЕП настояват за приобщаващ процес, който да улесни участието на гражданското общество, се казва в прессъобщението на Европарламента.
В текста се настоява да се въведе гласуване с квалифицирано мнозинство, когато се приемат санкции в обхвата на Глобалния режим на ЕС на санкции, тъй като по този начин режимът ще се прилага по-ефективно.
В допълнение, членовете на ЕП осъждат всякакви ответни санкции, наложени на ЕС, неговите институции и членове на Парламента, органи или граждани, единствено заради това, че защитават правата на човека, демокрацията и върховенството на закона чрез Глобалния режим на ЕС на санкции.
Отговорът на ЕС на подобни ответни мерки от страна на трети държави трябва да бъде бърз и координиран, а двустранните споразумения с тези държави не трябва да подкопават рамката за санкции на ЕС и доверието във външната му политика като цяло, се посочва в документа.
Текстът беше приет с 584 гласа "за", 73 гласа "против" и 33 гласа "въздържал се".
От момента на въвеждането на режима на санкции за нарушаване на човешките права в ограничителния списък са включени 15 физически и 4 юридически лица от 6 държави: Русия, Китай, Северна Корея, Либия, Южен Судан и Еритрея, пише "Дойче веле". Санкциите включват забрана за влизане на територията на ЕС, замразяване на активи и забрана физически и юридически лица от ЕС да предоставят средства на лицата от списъка.
Фактор
Корупцията има опустошително въздействие върху състоянието на правата на човека и често подкопава функционирането и легитимността на институциите и принципите на правовата държава, се посочва в текста.
За разлика от сходни схеми по света, като например Глобалния закон "Магнитски" на САЩ, настоящият Глобален режим на санкции на ЕС за правата на човека, приет през декември 2020 г., не разглежда корупцията във връзка с нарушения на правата на човека като престъпление, което да бъде санкционирано с ограничителни мерки.
Парламентът иска да промени това и настоятелно призова Европейската комисия да представи законодателно предложение, което да разшири обхвата на Глобалния режим на ЕС на санкции, за да обхване и тези престъпления.
Предлага се евродепутатите също да могат да представят случаи на сериозни нарушения на правата на човека, за да се повиши легитимността на режима на санкции. Членовете на ЕП настояват за приобщаващ процес, който да улесни участието на гражданското общество, се казва в прессъобщението на Европарламента.
В текста се настоява да се въведе гласуване с квалифицирано мнозинство, когато се приемат санкции в обхвата на Глобалния режим на ЕС на санкции, тъй като по този начин режимът ще се прилага по-ефективно.
В допълнение, членовете на ЕП осъждат всякакви ответни санкции, наложени на ЕС, неговите институции и членове на Парламента, органи или граждани, единствено заради това, че защитават правата на човека, демокрацията и върховенството на закона чрез Глобалния режим на ЕС на санкции.
Отговорът на ЕС на подобни ответни мерки от страна на трети държави трябва да бъде бърз и координиран, а двустранните споразумения с тези държави не трябва да подкопават рамката за санкции на ЕС и доверието във външната му политика като цяло, се посочва в документа.
Текстът беше приет с 584 гласа "за", 73 гласа "против" и 33 гласа "въздържал се".
От момента на въвеждането на режима на санкции за нарушаване на човешките права в ограничителния списък са включени 15 физически и 4 юридически лица от 6 държави: Русия, Китай, Северна Корея, Либия, Южен Судан и Еритрея, пише "Дойче веле". Санкциите включват забрана за влизане на територията на ЕС, замразяване на активи и забрана физически и юридически лица от ЕС да предоставят средства на лицата от списъка.
Още от Свят
Кой ще даде ракети „Пейтриът“: Украйна трескаво ги търси, но никой не смее да се откаже от тях
Способността на Киев да разработва отбрана срещу балистични ракети е много ограничена, слабост, която Москва с удоволствие използва. CNN отбелязва, че юли се е превърнал в най-смъртоносният месец за украинските цивилни от май 2022 г. насам.
Украинските антикорупционни агенции със компрометиращи разкрития пред украинската Рада
Броени часове преди ключово гласуване в парламента за нов министър на отбраната антикорупционният орган обяви, че разследва група, включваща президентски служители
Париж експулсира ирански дипломати: Пребити са служители на френското посолство
Спорът датира от 19 юли, когато двама служители на френското посолство в Техеран, единият от тях културното аташе, са били разпитвани в продължение на няколко часа и „пребити“, съобщава френският външен министър Жан-Ноел Баро